Прокобата на Господаря Гад [bg]

Томас започна да се досеща какво ги заплашва. Ако се бавеха така, можеха и да срещнат края си. Щом Лигоча знаеше и други изходи към склона, пълчищата му сигурно биха се добрали до края на клисурата преди отряда.

Не само той знаеше. След първоначалния изблик на радост Ратниците изпаднаха в униние. Бореха се с препятствията, навели глави и превили гърбове, сякаш преживяното беше товар, вързан на шиите им.

Опасенията им се сбъднаха подобно на прорицание, преди да преполовят клисурата. Някой от Ратниците извика пресекливо, като сочеше нагоре. Цяла орда Злотворни изскочи от процепа, където отрядът излезе от планината.

Опитаха да се затътрят по-бързо по затрупания процеп в склона, но Злотворните се носеха подире им като черна лавина. Прескачаха каменните парчета без боязън да стъпят накриво, носени от зверска кръвожадност. Настигаха отряда със стъписваща скорост.

И не бяха само те. Близо до края на клисурата над едната й стена изведнъж се подадоха пещерни твари. Щом зърнаха хората, те започнаха да се смъкват по въжета на дъното.

Отрядът беше приклещен от силата на Лигоча.

Спряха втрещени. За миг дори чувството за дълг на Куаан го изостави, той само се озърташе и не помръдваше. Томас опря гръб на близкия камък. Идеше му да изкрещи на планината, че това не е честно. Преживя, понесе и загуби толкова много… Къде изчезна пътят към спасението? Такава ли беше отплатата за неговата уговорка, за готовността да търпи? Това беше прекалено. Прокажен като него не можеше да се справи с подобни несгоди. Гласът му трепереше от безполезна ярост.

— Нищо чудно… че ни позволи да вземем Жезъла. Така боли по-силно. Знаеше, че няма да се изплъзнем.

Но заповедният глас на Морам прекъсна вцепенението. Той изтича в клисурата и се покатери на широк плосък камък, по-висок от околните.

— Има място за нас! Елате! Тук ще срещнем края!

Ратниците се повлякоха към скалата, притиснати от мисълта за поражението. Морам и стражите им помагаха да се качат. Протал дойде последен, придържан от двама стражи. Не се възпротиви на заповедта на Морам, макар да мънкаше:

— Не, не…

Еоманът на Куаан и стражите се подредиха по краищата, Лид застана сред тях с въжето в ръцете си. Протал, Морам и Томас останаха вътре в кръга за последната схватка на отряда.

Злотворните скъсиха наполовина разстоянието до скалата, зад тях стотици пещерни твари извираха като поток от процепа. Не по-малко бяха и онези, които се изкачваха по клисурата.

Морам огледа войската на Лигоча и изрече тихо:

— Не губете смелост, приятели. Проявихте се доблестно. Сега нека посрещнем края си така, че дори враговете да го запомнят. Има много обрати между началото на една война и победата в нея. Нека Господаря Гад научи от нас, че няма да вкуси победата, докато не загине и последният приятел на Земята.