![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
— Бягайте!
Отрядът хукна още по-бързо към тунела. Злотворните затичаха да ги пресрещнат, но отрядът изпревари враговете. Протал и Морам застанаха от двете страни на отвора и пуснаха другите да влязат.
Един Ратник реши да помогне за бягството. Изведнъж отскочи встрани със стръвно размахан меч и се хвърли към клина от Злотворни.
Морам изрева и понечи да се върне в залата, за да го подкрепи. Носителят на знанието обаче повали Ратника с един замах на желязото. Тъмни капки избиха по цялото тяло на мъжа и той изрева неистово, сякаш беше облян с киселина. Морам едва се спаси от обратния удар на пръта му и отстъпи при Протал.
При входа на тунела се опитаха да се опълчат с ярките сини пламъци срещу Злотворните. Носителят на знанието нанасяше ударите си неспирно, а те ги отбиваха с жезлите си. Всеки път се пръскаха струйки тъмна течност, която пламваше в синьо и бързо гаснеше до черно. Клинът обаче се сражаваше толкова свирепо, че изтласкваше крачка по крачка Владетелите в тунела. Куаан искаше да възпре Злотворните, като заповяда на най-умелите си воини да стрелят по носителя на знанието. Но стрелите се оказаха безполезни — подпалваха се от черната мощ на Злотворните и се разпиляваха на пепел.
Отзад Лид се измъчваше от нетърпение да последва своя вътрешен глас към дневната светлина и молеше Владетелите да я последват. Ала те не смееха да обърнат гръб на клина.
С всеки сблъсък отстъпваха още малко. Въпреки храбростта и волята си бяха на прага на изтощението и всеки замах на железния прът в ръцете на носителя на знанието отнемаше още от силата им. Пламъците им не бяха толкова буйни и горящите струи почерняваха по-бързо. Виждаше се, че схватката няма как да се проточи много. Никой друг в отряда не можеше да ги замести.
Изведнъж Морам се провикна:
— Назад! Направете място!
Този глас не допускаше отказ, дори стражите се подчиниха.
— Ковенант! — изръмжа Морам.
Томас мина напред, на крачка от изгарящата схватка.
— Вдигни ръката си с пръстена!
Принуден от настойчивостта на Морам, Томас вдигна лявата си ръка. Брачната му халка още беше обагрена в ален блясък.
Носителят на знанието се обърна към пръстена, сякаш внезапно надуши близостта му. Разпозна бялото злато и се поколеба.
— Меленкурион абата! — възкликна Морам. — Разпръсни ги!
Томас долови замисъла по инстинкт и замахна с лявата си ръка към Злотворните, все едно запращаше мълния по тях.
В неудържим страх целият клин отскочи назад.
Този миг стигна на Владетелите, които извикаха заедно в необичайно съзвучие:
— Минас мил хабаал!
Огънят на жезлите им очерта кръстосани линии, които препречиха тунела от тавана до пода. Пламтящите черти останаха във въздуха и преди да избледнеят, Протал постави жезъла си на Владетел изправен в тях. Тутакси синя преграда засия в началото на тунела.
Злотворните зареваха диво от хитростта на Морам и скочиха. Носителят на знанието удари страшно по огъня, но стената само се преливаше и трептеше, без да пропусне клина.
Протал и Морам изчакаха да видят дали тяхното препятствие ще издържи, обърнаха се и хукнаха по тунела.
Задъхан, Морам каза на отряда:
— Преградихме тунела, но няма да е задълго. Не сме толкова силни… Ето че беше нужен жезълът на Върховния владетел, за да ги възпрем изобщо. А Злотворните са озверели. Лигоча ги подлудява с Илеартския камък. — Колкото и припряно да говореше, гласът му секна при тези думи. — Сега трябва да бягаме. Длъжни сме да се спасим! Всичко ще пропадне, ако не отнесем на сигурно място и Жезъла на закона, и Закрилата.
— Елате! — настоя Покорна на гривата. — Усещам тревата и небето. Мога да намеря пътя.
Протал кимна в знак на съгласие, но движенията му бяха мудни въпреки нуждата от пъргавина. Той беше прекрачил далече пределите на своята издръжливост. Дишането му хриптеше дълбоко в гърдите, като че се давеше в старческа слуз. Опираше се тежко на Жезъла на закона.
— Вървете! — изхърка той. — Тичайте!
Двама стражи го подхванаха и той се запрепъва между тях в бавен бяг по прохода. Отрядът се завтече след Лид.
Отначало им беше лесно. Нямаше много разклонения и всеки път Лид откриваше мигновено накъде сочи надеждата да видят отново деня. Огряна от жезъла на Морам, тя тичаше, все едно я водеше прясната следа на свободата.
След разгара на битката за отряда беше истинско облекчение просто да бяга с една-единствена цел. Така оставаха съсредоточени и запазваха силите си. А и вече се отдалечаваха, отърсваха се постепенно от смеха на Господаря Гад. Скоро не чуваха нито присмех, нито заплаха за изтребление зад гърбовете си. Поне веднъж мрачната тишина беше дружелюбна към тях.