![Произход на политическия ред [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/0/proizhod-na-politicheskiya-red-bg-download.jpg)
Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Скоростта и степента на тази трансформация е забележителна. В много отношения тя е сравнима със случилото се в Китай по време на династията Източна Джоу, независимо че води до възникването на много отделни държави вместо на една– единствена империя. В империята на Хабсбургите данъчното облагане нараства от 4,3 милиона флорина през 1521–1556 г. до 23,3 милиона през 1556–1607 г. Средните годишни приходи от данъци в Англия скачат от 52 000 паунда през периода 1485– 1490 г. до 382 000 паунда през периода 1589–1600 г. Кралство Кастилия събира 1,5 млн. дуката под формата на данъци през 1515 г. и 13 млн. през 1598 г. Тези увеличени данъчни постъпления се използват за поддържане на по–голям и по–професионален публичен сектор. През 1515 г. за краля на Франция работят 7000–8000 държавни служители; през 1665 г. кралският административен персонал наброява 80 000. През 1508 г. баварското правителство плаща заплати на 162–ма служители, а през 1571 г. – на 866.
Докато ранното развитие на европейските държави се корени в способността им да осигуряват правосъдие, от XVI в. нататък това се дължи почти изцяло на необходимостта от финансирането на войни. През този период се водят все по–широкомащабни и почти непрекъснати войни. Най–мащабните включват продължителния конфликт между Франция и Испания за контрол над Италия; усилията на Испания да подчини своите холандски провинции; стълкновението между Англия, Испания, Португалия, Холандия и Франция за колониите в Новия свят; опита за испанско нашествие в Англия; продължителния конфликт в Германия след Реформацията, достигнал своята кулминация в Тридесетгодишната война; шведската експанзия в Централна и Източна Европа и в Русия и безконечния конфликт между Османската, Хабсбургската и Руската империя.
В ранния период на новото време огромна част от бюджета е за военни разходи. През периода на продължителния конфликт с испанския крал 90% от бюджета на нидерландската република се изразходва за водене на война; през XVII в. 98% от бюджета на Хабсбургската империя се изразходва за финансиране на войните с Турция и протестантските държави. От началото до края на XVII в. бюджетът на Франция нараства пет до осем пъти, а от 1590 до 1670 г. британският бюджет нараства шестнадесет пъти. От 12 000 души през XIII в. през XVI в. френската армия достига 50 000 души, през 30–те години на XVII в.– 150 000 души, а в края на управлението на Луи XIV – 400 000 души.
Около средата на I хил.пр.Хр. Китай прави преход от военни действия с малобройни военни формирования от аристократи с колесници към многобройни армии от пехотинци въз основа на обща задължителна военна служба. Подобен преход настъпва в Европа през XII и XIII в., когато облечените в тежки метални ризници рицари върху коне са заменени с големи пехотни войски, въоръжени с лъкове и копия. За разлика от ранните китайски държавни строители обаче европейските монарси от началото на новото време не мобилизират тези армии въз основа на обща задължителна военна служба за селяни от собствените си територии. Огромните армии на император Карл V са изградени около ядро от кастилски войски, известни като терции[148], съставени от голям брой наемници, наети по договор от собствените им територии и от чужди подведомствени области. Армии от срочнослужещи възникват в Европа едва през XVIII в, но те не възникват в подкрепа на държавната власт до „levee en masse[149] по време на Френската революция. За разлика от това китайски държави като Цин правят преход направо от кавалерия от аристократи към всеобща задължителна военна служба, прескачайки етапа на наемниците.
Защо европейските монарси от началото на новото време не постъпват като китайските владетели и не мобилизират маси от селяни, които живеят на тяхната територия? И защо не плащат на войската чрез рязко повишаване на данъците, вместо да разчитат на заеми и продажба на длъжности?
Една от главните причини е наличието на върховенство на правото в Европа. В глава 18 обсъдихме неговото развитие от религиозното право и разпространението му в най–различни други владения. Цялата йерархичната структура на европейския феодализъм, която успешно разпределя суверенитет и власт между множество зависими териториално–административни единици, е защитена от наследено право. Селяните са обвързани от редица феодални закони и задължения преди всичко със своя местен господар. Кралят няма законно право да ги свиква на задължителна военна служба; всъщност той може да няма такова право дори по отношение на тези, които работят в неговите владения, тъй като техните задължения са уточнени до най–големи подробности и може да не включват военна служба. Европейските монарси нямат право да конфискуват имуществото на представители на елита, които биха предявили древни права въз основа на феодален договор. Държавите могат да облагат с данъци, но това може да стане само с решение на специален орган (като френските Генерални щати), който да потвърди и позволи облагането. Независимо че абсолютните монарси се опитват да ограничат властта на подобни органи, те го правят, съблюдавайки общата правна рамка, на която се основава и собствената им легитимност. Кралете нямат право също така да нарушават личната сигурност на своите съперници, като ги пленяват или убиват Произволно. (Важно е да се отбележи обаче, че тези правила не се съблюдават твърде строго спрямо представители на не–елитите като селяни и други обикновени хора до много по–късен исторически период.)