Градината на Рама [bg]

Даде си сметка, че е и много студено. Докато пълзеше, усилията, които полагаше, за да се придвижва напред, го загряваха. Но след като спря, откритите части на тялото му бързо се охладиха. Усещането се засилваше от допира му до студената, метална повърхност. Зъбите му взеха да тракат.

Още петнадесет минути бавно и болезнено той се придвижва напред. После дясното му бедро се схвана и неволната реакция на тялото му блъсна главата му в тавана на тунела. Леко зашеметен от удара, Ричард се стресна, когато усети кръвта да се стича отстрани по главата му.

Пред него нищо не светеше. Здрачът, който преди няколко дни все пак му бе помогнал да проследи напредването на Принц Хал, сега бе изчезнал. Направи усилие да се извърне по гръб и да погледне назад. Навсякъде цареше мрак и той отново изпитваше студ. Ричард опипа главата си и се опита да определи степента на нараняването. Обхвана го паника, когато осъзна, че продължава да кърви.

До този момент не бе изпитвал клаустрофобия. Сега, заклещен в тъмния проход, Ричард усети как стените го притискат от всички страни и изведнъж загуби способността си да диша. Не успя да се овладее. Започна да крещи.

След по-малко, от минута в края на прохода, откъм гърба му се появи някаква светлина. Разпозна смешния английски акцент на хуманоида Гарсия, но не разбираше какво му казва. Почти сигурно докладва за извънреден случай. По-добре е бързо да изчезвам.

Пренебрегвайки умората, кървящата глава изостаналите без кожа колене и лакти, Ричард започна отново да пълзи. По негова преценка оставаха още десет, най-много петнадесет метра, когато неочаквано проходът се стесни. Напрегна всяко мускулче, но напразно. Не можеше да мине! Пътят му бе препречен. Докато се опитваше да открие някакво друго положение, което да е геометрично по-подходящо, за да продължи с пълзенето, той дочу тихо тупуркане да се приближава откъм модула на птицеподобните.

Миг по-късно те бяха по цялото му тяло. Ричард изживя няколко секунди на неописуем ужас, преди разумът му да го осведоми, че този гъдел по кожата е причинен от многокраките. Спомни си, че ги е виждал по телевизията — малки сферични същества, около два сантиметра в диаметър, прикачени към шест радиално симетрични, многочленести крачета, дълги почти десет сантиметра, когато бяха напълно изпънати.

Едно се бе спряло точно върху лицето му, а крачката яхаха носа и устата му. Опита се да го отпъди, но отново блъсна главата си. Ричард започна да се гърчи, за да се отърси от многокраките и някак си успя да се придвижи напред. Все още полазен от тях, той изпълзя последните няколко метра до изхода.

Стигна до външния пръстеновиден проход, който обхващаше модула на птицеподобните, но точно тогава зад гърба му се чуха човешки гласове: