Фурията на Първия лорд [bg]

Тя влезе в залата, огромна стая с камини във всеки ъгъл с размер, достатъчен да се побере цяла крава вътре. В най-отдалечения ъгъл камината беше отделена с ленени прегради. Допълнителна двойка стражи стояха пред импровизираната стая. Амара пристъпи и каза:

— Имам информация за принцепса. Спешна е.

По-високият страж наклони глава.

— Един момент, госпожо.

Той изчезна в стаята и Амара чу гласове. След това стражът излезе и задържа входа отворен за нея.

Амара се вмъкна вътре, за да бъде посрещната от вълна от неприятна топлина. Огънят в огромната камина беше по-висок от нея. Близо до него имаше легло и Атис лежеше в него с лице, още по-бледо и изопнато от преди. Той бавно обърна глава към нея, изкашля се и каза:

— Влезте, графиньо!

Тя се приближи и отдаде чест.

— Ваше височество. Имаме проблем.

Той наклони глава.

— Евакуацията напредва прекалено бавно. Все още имаме много цивилни западно от стените на Гарисън. Нашите хора смятат, че прибирането им ще приключи не по-рано от полунощ.

— Хм — изсумтя Атис.

— Освен това — продължи тя, — вордът по някакъв начин успя да отклони реката към горящите въглища. Огънят ги задържа за по-малко от час. Те бяха забелязани да се приближават до тази стена. Сигнални стрели се издигнаха във всички точки.

— Проблемът никога не идва сам — въздъхна Атис и затвори очи. — Добре. Какви са вашите препоръки, графиньо?

— Придържайте се към плана, но го разтегнете във времето — каза тя. — Използвайте мулетата максимално, не само като част от плана. Задръжте стената, докато цивилните се евакуират напълно, след това изтеглете войските.

— Отстъпление в тъмното? — попита той. — Имате ли представа колко опасно е това? И най-малката грешка може да превърне отстъплението в пълен погром.

— Помолете Дорога и клана му да забавят врага за известно време и да прикрият отстъплението — отговори тя. — Гаргантите са естествено родени убийци на ворди и са достатъчно бързи, за да изпреварят врага на връщане към Гарисън.

За миг Атис обмисли чутото, после бавно кимна.

— Това е може би най-доброто, което можем да направим при тези обстоятелства. Направете го, графиньо. Използвайте моето име, ако е необходимо.

— Да, ваше височество.

Той кимна уморено и затвори хлътналите си очи.

Амара се намръщи и огледа стаята.

— Ваше височество? Къде е сър Ерен?

Скулите на Атис сякаш станаха още по-остри.

— Той умря на стената тази сутрин, докато спираше пробив на ворда.

Амара почувства как стомахът й се свива. Харесваше младия мъж и уважаваше уменията и интелигентността му. Едва понасяше мисълта, че сега лежи студен и мъртъв някъде върху камъните на тази стена.