Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Домашните духчета ги посрещнаха с радостни викове, поклони и реверанси и се засуетиха отново да ги черпят с чай. Доби направо изпадна във възторг от своя подарък.
— Хари Потър много добър към Доби! — цвърчеше той, бършейки едри сълзи от огромните си очи.
— Ти ми спаси живота с онези риборасли, Доби, благодаря ти! — отвърна Хари.
— Дали не са останали още няколко еклера, а? — попита Рон и умолително погледна сияещите и кланящи се домашни духчета.
— Нали току-що закуси! — скара му се Хърмаяни, но към тях вече летеше голяма сребърна табла с еклери, носена от четири духчета.
— Трябва да отделим нещичко и за Смърки — прошепна Хари.
— Добра идея — каза Рон. — Тъкмо и Пигуиджън ще свърши някаква работа. А дали не бихте ни дали и нещо допълнително за ядене, моля? — обърна се той към наобиколилите го духчета, които се поклониха радостно и забързаха да изпълнят молбата му.
— Доби, а къде е Уинки? — попита Хърмаяни и се огледа.
— Уинки е там до огъня, госпожице — тихо отвърна Доби и ушите му едва забележимо клюмнаха.
— О, майчице! — промълви Хърмаяни, като я забеляза.
Хари също погледна към огнището. Уинки седеше на столчето като миналия път, но дотолкова се бе запуснала, че почти се сливаше с почернелите от сажди тухли зад нея. Дрехите й бяха парцаливи и непрани. Стискаше бутилка бирен шейк и се люлееше насам-натам на столчето си, вперила очи в огъня. Докато я наблюдаваха, тя силно хлъцна.
— Уинки вече на шест бутилки дневно — прошепна Доби на Хари.
— Е, това нещо не е силно — рече Хари.
Ала Доби поклати глава.
— Силно, силно за домашно духче, сър — възрази той.
Уинки пак хлъцна. Духчетата, които бяха донесли еклерите, я погледнаха неодобрително и се заловиха с работата си.
— Уинки страда, Хари Потър — тъжно прошепна Доби. — Уинки иска да се върне вкъщи. Тя още мисли господин Крауч за свой господар, сър, и Доби не може с нищо да я убеди, че професор Дъмбълдор е вече нейният господар.
— Ей, Уинки — викна Хари. Внезапно му бе хрумнало нещо, затова отиде при нея и се наведе да я заприказва. — Случайно да знаеш какво става с господин Крауч, а? Защото той вече не идва като съдия на Тримагическия турнир?
Очите на Уинки трепнаха. Огромните й зеници се впериха в Хари. Тя се олюля и рече:
— Г-г-господарят е спрял… _хлъц!_… да идва?
— Ами да — отвърна Хари, — не сме го виждали още от първото изпитание. В „Пророчески вести“ пише, че бил болен, но…
Уинки пак се олюля и загледа Хари с помътнял поглед.
— Господарят… _хлъц!_… болен? — долната й устна затрепери.
— Но ние не знаем дали това е вярно — побърза да се намеси Хърмаяни.
— Господарят има нужда от своята… _хлъц!_… Уинки! — изхленчи духчето. — Господарят не може… _хлъц!_… да се оправя… _хлъц!_… съвсем сам…
— Къщната работа не е чак толкова трудно нещо, Уинки — строго каза Хърмаяни.
— Уинки… _хлъц!_… не върши само… _хлъц!_… домашна работа на господин Крауч! — изцвърча възмутено Уинки и се залюля още по-силно, като разплиска бирен шейк по и без това покритата с лекета блуза. — Господарят… _хлъц!_… доверява на Уинки… _хлъц!_… най-важните… _хлъц!_… най-тайните…
— Какво? — нетърпеливо попита Хари.
Ала Уинки само поклати глава, колкото да разплиска още бирен шейк по себе си.
— Уинки пази… _хлъц!_… тайните на своя господар — разбунтува се тя, люшна се силно и намръщено го погледна с разногледите си очи. — Вие май… _хлъц!_… си пъха носа в чужди работи.
— Уинки не бива да говори така на Хари Потър! — сгълча я Доби. — Хари Потър е смел и благороден и Хари Потър не си пъха носа никъде.
— Той си пъха носа… _хлъц!_… в личните и тайните работи… _хлъц!_… на моя господар… _хлъц!_… Уинки е добро домашно духче… _хлъц!_… Уинки пази мълчание… _хлъц!_… И други се опитват… _хлъц!_… да ровят и душат… _хлъц!_…
Клепачите й изведнъж се затвориха, тя се свлече от столчето си върху ръба на огнището и шумно захърка. Празната бутилка от бирен шейк се изтърколи по каменния под.
Половин дузина домашни духчета се втурнаха с възмущение по лицата. Едно от тях вдигна бутилката, друго покри Уинки с голяма карирана покривка за маса и грижливо подгъна краищата й, за да скрие духчето от чужди погледи.
— Много съжаляваме, че трябваше да видите това, господа и госпожице! — изписука едно от духчетата, като клатеше глава, силно засрамено. — Ние се надяваме, че няма да съдите за всички нас по Уинки, господа и госпожице!
— Тя страда! — каза Хърмаяни с упрек. — Защо не се опитате да я ободрите, вместо да я криете?