Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Излетяхме. Полковникът попита:
— Няма ли да усетят, че сте по петите им, ако ви видят с тази униформа?
Точно този намек очаквах отдавна. Излязох от клуба с безвкусната униформа на Армейското разузнаване само за да ме запомнят така — би ми помогнало при евентуално разследване.
— Помислил съм и за това. Ако позволите — и минах по-назад в просторния пътнически салон на аерокара. — Моля ви, изключете вътрешните светлини. В разузнаването се налага да спазваме някои изисквания.
В тъмното съблякох дрехите с цвят на яйчен крем и ги смених с обикновен цял граждански костюм. Уверих се, че всички оръжия са по местата си в новото ми облекло. Сложих си очила като на отруден учен. Направих им знак да включат осветлението.
— Я гледай каква промяна! — възхитен каза полковникът.
Тъпак, да го „бибип“! Нищо не промених в грима си, само добавих очилата.
— Да се погрижим за още нещо — имаме работа с безразсъдни хора. Вашият пилот въоръжен ли е?
Олеле, каква разлика от скучното всекидневие в снабдяването! Вълнуващо! Пилотът потупа своя кобур. Настоях да погледна дали оръжието му е в изправност. Щом пистолетът попадна в ръцете ми, отворих го, проверих заряда и преди да го затворя, скришом огънах контактния електрод, за да не протича напрежение.
— Всичко е наред — казах, подавайки оръжието на пилота.
Предстоеше ни немалко път до Търговския град, страхувах се да не закъснеем. Открих къде беше разположена малката тъмна фабрика с магазин пред нея, пилотът насочи машината надолу и кацна пред задния вход.
Глава пета
Собственикът, да бъде благословен, ни чакаше съвсем сам. Жилавият застаряващ мъж така потриваше ръце, че според мен малко оставаше да им смъкне кожата.
Магазинчето представляваше малко складче, демонстрационна зала и ниша с рафтове и тезгях. Наблюдателните устройства не заемат много място.
— Полковник, аз съм Спърк, собственикът на „Очите и ушите на Волтар“ — представи се той. — За мен е удоволствие да ви услужа. Обаче вие знаете, че секретните устройства можем да продаваме само на армията…
Полковникът му показа картата си.
Аз само за секунда размахах пред очите му картата на професор Гирант Слахб.
Чудесно! Казах му, че ни интересуват последните разработки на устройства, имплантирани в черепа.
Спърк не ни поведе към рафтовете. Там бяха обикновените „бръмбарчета“ за съпруги, желаещи да заловят мъжете си в изневяра, или за служители от Вътрешната полиция, интересуващи се от навиците на своите началници. Той внимателно набра комбинацията, отваряща масивната врата на сейфа, и започна да вади от него истинските съкровища.
— Голям късмет имате, че тъкмо разработихме някои прекрасни новости — доволно изрече той. — Преминаха лабораторните и промишлените изпитания с най-високи оценки. Откровено казано, когато се обадихте, вече смятахме да ги предложим на армията.
Ох, това се казва късмет! Добре, че още преди месеци дочух слуха за тях и той излезе верен!
Спърк сложи една кутия на тезгяха. Те са сякаш само за диаманти — целите са плюшени отвътре. Взе щипци от чекмеджето, отвори капака на кутията и сякаш беше скъпоценен камък, вдигна уредчето с щипците. Едва се забелязваше!
— Най-новото. Старите трябваше да се поставят в пряк контакт със зрителния нерв. А това тук работи по принципа на индукцията. Може да бъде разположено и на два инча от зрителния нерв, стига да е под костта, при това предава силно и точно.
— Не ми е много ясно — проточи полковникът, играеше си добре ролята.
Снабдих се с оптически увеличител и се престорих, че гледам цифрите на предмета в щипците на Спърк. Цифри ли? И през лещите трудно виждах устройството.
— Това е отразяващ предавател — обясняваше Спърк. — Включва се от абсолютно нова, неподлежаща на засичане вълна от външен източник. Това — той потупа друга кутия, която още не беше отворил — изпраща постоянна вълна към отразяващия предавател, който на свой ред, след тайното му имплантиране в черепните кости, прехваща и усилва сигналите по зрителния нерв и ги препраща на приемника — пак потупа първата кутия.
Веднага ни показа следващата кутия. Вътре видях подобие на „Домашен екран“, но по-малко.
— Крайният резултат — каквото вижда обектът, се появява и на този екран.