Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Съпроводен до каретата от тези весели другари по оръжие, Шарни си позволи да отправи последен поглед към прозорците. Апартаментът на кралицата грееше, облян в светлина. Нейно величество, малко неразположена, бе приела придворните дами в спалнята си. А прозорците на Андре, тъмни и черни, криеха зад гънките на завесите от дамаска една разтревожена и разтреперана жена, която следеше, без да бъде забелязана, всяко движение на болния и на неговите придружители. Най-после каретата потегли, но толкова бавно, че тропотът на всяка подкова звънко отекваше в тишината.
„Ако не е мой — прошепна Андре, — той поне не принадлежи на никого.“
„Ако пак му се прииска да умре — помисли си докторът, прибирайки се вкъщи, — поне няма да умре при мен или в моите ръце. По дяволите с тези психически болести! Аз не съм лекарят на Антиох73, за да лекувам подобни болести.“
Шарни пристигна жив и здрав вкъщи. Привечер го посети докторът и го завари тъй добре, че побърза да каже, че това е последното му посещение.
За вечеря болният яде пилешко бяло месо и излапа лъжица орлеански конфитюр.
На другия ден той прие чичо си господин Дьо Сюфрен, господин Дьо Лафайет и пратеник на краля. На следващия ден бе същото, а после вече не се занимаваха с него. Той ставаше и се разхождаше в градината си.
След осем дни Шарни можеше да язди, но по-кротки коне. Силите му се бяха възстановили. Тогава замъкът му не беше съвсем изоставен и той поиска от лекаря на чичо си и от доктор Луи разрешение да замине за имението си.
Луи отговори уверено, че движението се препоръчва като последна мярка при лечение на рани, че господин Дьо Шарни има хубава карета и че пътят в Пикардия е гладък като стъкло, че ще бъде лудост да живееш във Версай, когато можеш да пътуваш толкова удобно и щастливо.
Шарни накара да натоварят багажа в голям фургон и помоли господин Дьо Сюфрен да предаде неговите почитания на кралицата, която тази вечер беше болна и не приемаше. После се качи в каретата, спряла до самата врата на кралския замък, и замина за градчето Виле-Котре, откъдето трябваше да поеме към замъка „Дьо Бурсон“. Той бе разположен на една левга от градчето, прославено вече в първите стихове на Дюмустие.
56.
Две кървящи сърца
На другия ден след като Андре бе видяла кралицата да напуска коленичилия пред нея Шарни, госпожица Дьо Таверне влезе както обичайно в кралската стая, когато се приготвяха да идат на църква. Кралицата не беше приела още никого. Току-що бе прочела една малка бележка от госпожа Дьо ла Мот и бе весела. Андре бе по-бледа, отколкото вечерта, видът й излъчваше онази сериозност и студена сдържаност, които привличат вниманието и смайват всички — от най-важните до най-незначителните. Естествена, строга, така да се каже, в тоалета си, Андре напомняше вестителка на нещастие, без значение дали за нея или за другиго бе то.
Кралицата беше в добро настроение и не обърна внимание на бавната и тежка походка на Андре, на зачервените й очи, на матовата белота на слепоочията и ръцете й. Мария-Антоанета обърна точно толкова глава, колкото да се чуе приятелският й поздрав.
— Добър ден, моя малка…
Андре очакваше, че кралицата ще й даде възможност да говори. Тя почака уверена, че нейното мълчание и нейната неподвижност ще успеят да привлекат погледа на Мария-Антоанета. Накрая това се случи. Понеже кралицата не получи никакъв отговор освен дълбок поклон, тя се извърна и косо изгледа това лице, белязано с болка и строгост.
— Боже мой! Какво има, Андре? — попита кралицата, като се обърна напълно към нея. — Нещастие ли ти се е случило?
— Голямо нещастие, да, госпожо — отговори младата жена.
— Какво нещастие?
— Ще напусна Ваше величество.
— А къде? Каква е причината за бързото ти заминаване?
— Госпожо, не съм щастлива в моите тревоги…
Кралицата повдигна глава.
— Семейни — добави Андре и се изчерви.
— Не ви разбирам добре — каза кралицата. — Вчера, струва ми се, бяхте щастлива.
— Не, госпожо — отговори твърдо Андре. — Вчера бе още един от злочестите дни на живота ми.
— А! — въздъхна замислена кралицата.
— Трябва да се примиря и да не отегчавам Ваше величество с незначителни подробности. Нямам никаква радост в семейството си, нищо не очаквам от облагите на земята и моля за разрешение да напусна Ваше величество, за да се заема с моето избавление.
Кралицата стана и макар че това искане засягаше нейната гордост, тя подаде ръка на Андре.
— Какво означава това вироглаво решение? — попита кралицата. — Вчера, както и днес, нямахте ли брат, баща? Днес по-лоши и по-затруднени ли са от вчера? Смятате ли, че мога да ви оставя така, в това лошо положение, не съм ли вече покровителка на вашето семейство?
73
Антиох IV — деспотичен владетел на Сирия, умрял от пристъп на лудост (175 — 164 г. пр. н. е.) — бел.прев.