Мечът на Шанара

— Най-малкото, което те ще очакват, е едно нападение, особено през нощта. Един бърз удар срещу флангова позиция на главния им лагер, ако е добре организиран и осъществен, ще ги обърка и ще ги накара да си помислят, че е извършен от тежко въоръжени сили. Тъмнината и объркването им ще прикрият истинския ни брой. Подобна атака ще ги принуди да изтеглят предните си постове около острова. Една малка военна част може да вдигне много шум, да подпали няколко пожара ида ги задържи най-малко за един час, ако не и повече. През това време ще евакуираме града.

Един от старейшините поклати отрицателно глава:

— И един час няма да е достатъчен, макар че може би планът ви наистина е доста дързък и би могъл да изненада хората от Северната земя. Но дори да успеем да прехвърлим всичките четиридесет хиляди души от острова на южния бряг, после ще трябва да ги отведем на юг до Тирзис, на почти 50 мили от брега. Жените и децата ще трябва да вървят дни наред, за да изминат разстоянието при нормални условия, а врагът веднага след като разбере, че Керн е изоставен, ще последва жителите му на юг. Не можем да се надяваме, че ще ги изпреварим.

— Не ви трябва да ги изпреварвате — отговори бързо Мениън. — Няма да отведете тези хора на юг по суша, а по вода, надолу по течението на Мърмидън! Ще ги качите на лодки, салове, на всичко, което имате под ръка или което можете да построите до довечера, стига то да може да плава. Мърмидън тече на юг и навлиза навътре в Калахорн, на около десет миля от Тирзис. Ще ги свалите там и те ще могат да стигнат безопасно до Тирзис до пукването на зората, много преди тежко подвижната армия на Северната земя да може да се мобилизира и да тръгне след вас!

Членовете на Съвета станаха на крака, развикаха се одобрително, увлечени от ентусиазма и решителността на планинеца. Ако имаше някакъв начин хората на Керн да бъдат спасени, дори самият град да падне в ръцете на вражеските орди, то трябваше да го опитат. Заседанието беше закрито след кратки разисквания и членовете му отидоха да мобилизират хората в града. До залез слънце всеки гражданин, който беше в състояние да помогне с нещо, участваше в построяването на големи дървени салове, които можеха да пренесат неколкостотин души. По острова имаше разпръснати стотици малки лодки, които отделни граждани на Керн използваха, за да прекосяват реката. Освен това имаше и множество по-големи плавателни съдове за масово транспортиране, които можеха да бъдат включени в пренасянето. Мениън предложи Съветът да нареди на всички въоръжени войници в града да започнат да патрулират по бреговата линия и да не позволяват на никого да напуска града. Всички подробности по плана за бягството щяха да бъдат известни само на членовете на Съвета, докато това е възможно. Най-големите опасения на планинеца бяха да не би някой да ги издаде на врага и да им пресече пътя към спасението преди да имат възможност да действат. Някой беше заловил Шърл в дома й, беше я пренесъл с лодка и я беше предал на тролите — план, който не би могъл да бъде осъществен без човек, запознат с острова. Който и да беше, той беше на свобода и скрит, и може би все още в безопасност в града. Ако научеше подробностите на плана за евакуация, той несъмнено щеше да се опита да предупреди хората от Северната земя. Секретността беше абсолютно задължително условие за успешното осъществяване на опасното начинание. Останалата част от деня премина бързо за Мениън. За момента беше забравил Ший и приятелите си от изминалите няколко седмици. За пръв път след като Ший беше отишъл при него в платата, Принцът на Лий беше изправен пред проблем, който му е напълно познат и изисква умения, които планинецът знаеше как да използва. Сега врагът не беше Кралят на черепите, нито същества от света на духовете, които му служеха. Сега врагът беше от плът и кръв — същества, които живееха и умираха по същите правила като останалите хора и заплахата от тях беше нещо, което планинецът можеше да прецени и да анализира. Времето беше единственият важен фактор в плана му да надхитри чакащата армия. И така той хвърли цялата си енергия в най-важното начинание в живота си, спасяването на един цял град.