Мечът на Шанара

— Прадедите ми са били крале на Керн, а за известно време и на целия Калахорн, преди фамилията Букхана да дойде на власт преди около сто години. Аз съм… е, би могло да се каже, че съм принцеса — задочна — Изсмя се на глупавата си забележка и Мениън й отвърна с усмивка. — Баща ми е старейшина на съвета, който управлява вътрешните работи на Керн. Кралят е владетел на Калахорн, но монархията е просветена, както се казва, и кралят рядко се меси в управлението на този град. Синът му Паланс ме харесва и за никого не е тайна, че възнамерява да се ожени за мен. Мисля си… че ако някой враг иска да стигне до него, той сигурно би се опитал да го направи чрез мен.

Мениън поклати замислено глава и в будния му ум изведнъж се породи лошо предчувствие. Паланс не беше прекият наследник на трона, ако не се случеше нещо на Балинор. Защо му трябваше на някой да си губи времето и да упражнява натиск върху по-малкия син, освен ако не беше сигурен, че Балинор не е наоколо? Отново си спомни, че Шърл не беше чула нищо за пристигането на Принца на Калахорн. А той трябваше да е дошъл преди няколко дни, събитие, за което всички граждани на тази земя щяха да са научили.

— Шърл, колко време прекарах в сън? — попита той ужасен.

— Почти един цял ден — отговори тя. — Когато ни изтеглиха от Мърмидън беше много изтощен и реших, че трябва да се наспиш. Ти ни предупреди…

— Цели двадесет и четири часа пропилени на вятъра! — възкликна ядосано Мениън. — Ако не беше дъждът, градът вече щеше да е паднал! Трябва да действаме, веднага, но какво… Шърл, баща ти и Съветът! Трябва да говоря с тях! — Сграбчи я настойчиво за ръката, когато тя се поколеба. — Не ми задавай никакви въпроси сега, просто прави, каквото ти казвам. Къде са залите на Съвета? Бързо, заведи ме там!

Без да чака момичето да го поведе, Мениън я дръпна за ръката, изкара я през вратата и тръгнаха по дълъг коридор. Преминаха бързо през празната къща, излязоха навън и се озоваха на широка, засенчена от дървета поляна. Затичаха се за да не ги намокри нестихващият ситен дъжд. Пътеките край сградата бяха донякъде заслонени от дъжда, така че не успяха пак да се намокрят. Докато се приближаваха до залата на Съвета, Шърл го попита как се е озовал в тази част на страната, но Мениън й отговори уклончиво, защото още не му се искаше да казва на когото и да било за Аланон и за Меча на Шанара. Усещаше, че може да се довери на момичето, но предупреждението на Аланон, че никой от тях не трябва да разкрива историята за липсващия Меч го спря да сподели дори и с нея. Каза й, че дошъл да помогне на Балинор, който го помолил за това, след като чул за предстоящото нашествие на армията на Северната земя. Тя прие думите му, без да задава въпроси, а той се почувства малко виновен, че я е излъгал. Но Аланон никога не му беше казал цялата истина, така че и той може би знаеше по-малко, отколкото си въобразяваше.