Мечът на Шанара

— Разпуснал легиона ли казахте? — възкликни Мениън, без да може да повярва на ушите си. — Но защо по дя…?

— Реши, че от него няма нужда — продължи бързо другият — и затова го замени с малка група от свои хора. Основната причина е, че той винаги се е чувствал засенчван от брат си, а Граничният легион беше под прякото командване на Балинор по нареждане на самия крал. Нищо чудно Паланс да е усещал, че те ще останат верни на първородния син на краля и ще го предпочетат пред него, а той няма намерение да връща трона на Балинор в случай че кралят умре. Вече показа това и то съвсем недвусмислено. Командващите на Граничния легион и няколко приближени на Балинор бяха заловени и затворени — всички бяха прибрани без да се вдига никакъв шум, за да не се разгневят хората от това неразумно действие. Новият ни крал е взел за единствен свой довереник и съветник мъж на име Стенмин, злобен мистик и интригант, който е загрижен единствено за собствените си амбиции и не го е грижа нито за доброто на народа, нито дори за Паланс Букхана Просто не виждам как можем да се надяваме да посрещнем това нашествие с едно ръководство, което е толкова разединено и разклатено. Дори не съм сигурен, че можем да убедим Принца в реалността на опасността, докато враговете не застанат пред отворените ни врати.

— Тогава Балинор е в сериозна опасност — каза мрачно Мениън. — Той тръгна за Тирзис, без да знае, че баща му е болен и че брат му е поел управлението. Веднага трябва да му съобщим това!

Членовете на Съвета бяха станали на крака, викаха разгорещено и продължаваха да спорят какво трябва да се направи, за да бъде спасен обреченият град Керн. Бащата на Шърл тръгна забързано към тях, но трябваше да минат няколко минути, докато малкото разумни членове на обезумелия Съвет успокоят останалите, за да могат разискванията да продължат малко по-нормално. Мениън ги слуша известно време, после се отплесна за миг и погледът му се зарея във високите прозорци и мрачното небе навън. То беше малко поизсветляло и дъждът продължаваше да намалява. Нямаше съмнение, че ще спре до утре и вражеската сила, разположена отвъд придошлата Мърмидън, ще се опита да е я премине. Крайният успех за слизането им на брега беше гарантиран, дори и малкото войници, разположени в Керн или живеещи в града, да се опитат да го защитят. Хората ще бъдат бързо избити, а градът ще падне, ако не получат подкрепата на голяма, добре организирана армия, която да защити Керн. Припомни си раздялата с Аланон и изведнъж се зачуди какво ли щеше да направи изобретателният друид, ако беше тук. Положението не беше обещаващо. Тирзис се управляваше от безразсъден, амбициозен узурпатор. Керн беше лишен от водачи, съветниците му се караха и бяха несигурни, спореха за начина на действие, който отдавна трябваше да бъде установен. Сега за него вече беше късно. Мениън усети, че губи търпение. Чиста лудост беше да продължават по-нататъшни спорове за разни възможности.