Мечът на Шанара

Заедно с членовете на Съвета той ръководеше построяването на огромните дървени салове, които щяха да бъдат използвани за прехвърлянето на по-голямата част от жителите на обсадения град Керн надолу по течението на все още придошлата река Мърмидън. Хората трябваше да слязат на югозападното крайбрежие, непосредствено под града. Там имаше широко, но добре прикрито устие, откъдето саловете и по-малките лодки щяха да отплават под прикритието на тъмнината. От устието, точно през реката, имаше верига от ниски рифове, които стигаха до края на брега. Според Мениън неколцина мъже можеха да прегазят реката, когато започне главното нападение срещу врага по-късно през нощта. След като преминат на отсрещния бряг те лесно могат да се справят с малкия патрулен пост и да убият часовите. После лодките и саловете ще бъдат пуснати надолу по реката и ще се движат по южния й ръкав до Тирзис. Нямаха никаква гаранция, че плавателните съдове нямаше да бъдат забелязани веднага, но това беше единствената им възможност за действие, Мениън вярваше, че евакуацията може да бъде успешна, ако небето остане заоблачено, часовите изтеглени нагоре по течението, за да се защитават срещу фалшивото нападение срещу главния лагер, и ако хората на града в лодките и саловете пазят тишина.

Но късно следобед дъждът почти спря, а облаците започнаха да се разсейват и през движещата се на талази сивота тук-таме започнаха да прозират малки сини ивица Бурята отшумяваше. Синьото небе изглежда щеше да е безоблачно, а земята изложена на издайническата светлина на изгряващата луна и мигащите звезди. Мениън седеше в една от по-малките стаи в сградата на Съвета, когато видя първите признаци на проясняване, които отклониха вниманието му от огромната карта, разгърната на масата. При него бяха двама войни от разпуснатия Граничен легион — Джанъс Сенпър, помощник командир на легиона и най-висшият офицер на острова, и един прошарен ветеран на име Фандрес. Ветеранът познаваше местността около Керн най-добре от всички и беше извикан като съветник на отряда, който щеше да нападне огромната армия на Северната земя. По-висшия от него офицер Сенпър беше изненадващо млад за ранга си, но суров и непоколебим воин с десетина години действителна военна служба зад гърба си. Той беше верен привърженик на Балинор и също като Мениън се разтревожи много, когато научи, че от Тирзис няма никакви вести за пристигането на принца. В по-ранните часове на същия следобед той беше подбрал двеста калени бойци от разпуснатия Граничен легион, от които сформира ударната сила за да нападне вражеския лагер.