Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Калан се спря недалеч под ледения, пронизващ поглед на вещицата. Синята светкавица напираше почти неудържимо в пръстите й.
Шота събра лакираните си нокти. На плътните й червени устни блесна самодоволна усмивка.
— Виж ти, виж — промълви с кадифения си глас Шота. — Детето-убиец най-сетне пристигна.
— Не съм убиец — отвърна Калан. — Нито пък съм дете. Но ми дойде до гуша от игрите ти.
Усмивката на Шота се стопи. Подпря ръце на облегалките на стола и се изправи. Полите на преливащо сивата й рокля с дълбоко деколте се развяха на вятъра. Погледът й не се отдели от Калан нито за миг, докато тя грациозно слизаше от трите бели мраморни платформи.
— Закъсня — Шота вдигна ръка към масата. — Чаят изстива.
Калан подскочи, когато от синьото небе се стрелна светкавица и се заби в чайника. За нейно учудване, той не помръдна.
Шота плъзна поглед към дланите на Калан, после пак го вдигна към очите й.
— Така, надявам се, вече се е стоплил. Заповядай, седни. Ще пийнем чай и ще… си поговорим.
Знаейки, че Шота е забелязала зловещата синя светлина, Калан й отвърна на свой ред със самодоволна усмивка. Шота издърпа един стол и седна. Пак протегна ръка към масата:
— Моля, заповядай. Предполагам има неща, които искаш да обсъдим.
Калан се отпусна на един стол, докато Шота наливаше чай, придържайки с другата си ръка бялото капаче. От чашите се изви пара. Чаят наистина бе горещ. Шота повдигна поднос със златен обков и предложи на Калан препечена филийка. Калан внимателно си взе златисто, хрупкаво късче. Шота плъзна към нея купа с подсладено с мед масло.
— Е — каза след малко, — лоша работа.
Без да ще, Калан се усмихна.
— Много.
Шота взе сребърния нож пред себе си и намаза своята филийка с подсладено масло. Пийна глътка чай.
— Хапни си, дете. Винаги се убива по-добре на пълен стомах.
— Не съм дошла да те убивам.
Лукавата усмивка на Шота се върна на устните й.
— О, да, предполагам си успяла да си намериш оправдание. Възмездие, нали? Или може би самоотбрана. Наказание? Компенсация? Справедливост? — Лъчезарната усмивка грейна. Повдигна се вежда. — Лоши обноски?
— Изпрати Надин да се омъжи за Ричард.
— О, значи ревност. — Шота се облегна назад с чаша в ръка. — Благороден мотив, ако човек повярва в справедливостта му. Надявам се разбираш, че ревността може да бъде коварен съветник.
Калан гризна от хрупкавата филийка.
— Ричард ме обича и аз го обичам. Врекли сме се един на друг и ще се оженим.
— Да, знам. За жена, която претендира, че го обича, се надявах да проявиш повече разбиране.
— Разбиране?!
— Ами да. Щом човек обича някого, му желае щастие то. Иска най-доброто за него.
— Аз правя Ричард щастлив. Той иска мен. Аз съм най-доброто за него.
— Е, ами не винаги можем да имаме онова, което искаме, нали така?
Калан облиза капка мед, потекла по пръста й.
— Кажи ми само, защо искаш да ни причиниш зло.
Шота изглеждаше искрено изненадана.
— Да ви причиня зло? Така ли мислиш? Мислиш, че съм злонамерена?
— Че защо иначе непрекъснато ще се опитваш да ни разделиш? Да ни причиниш болка?
Шота отхапа грациозно от филийката си. Подъвка за момент.
— Чумата дойде ли?
Чашата на Калан се закова във въздуха, преди да е достигнала до устните й.
— Откъде знаеш за това?
— Аз съм вещица. Виждам потока на събитията. Нека те попитам нещо. Ако посетиш дете, заразено с чума, и майката те попита дали чедото й ще се оправи, а ти й от говориш истината, ще имаш ли вина за смъртта на детето само защото си я обявила предварително?
— Разбира се, че не.
— Аха. Значи само аз мога да бъда съдена по различни правила.
— Аз не те съдя. Искам само да спреш да се бъркаш в съвместния ни живот с Ричард.
— Често вестителят е онзи, когото обвиняват за вестта.
— Шота, последния път, когато те видях, ти каза, че ако спрем Пазителя, ще си ни задължена. Помоли ме да помогна на Ричард. Е, спряхме Пазителя. Костваше ни много, но успяхме. Сега си ни задължена.
— Да, знам — прошепна Шота. — Точно затова изпратих Надин.
Калан усети как яростната сила изпълва тялото й.
— Странен начин да проявиш благодарността си — като изпратиш някого, който се опитва да съсипе живота ни.