Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Колко кръв, колко трупове, колко мъка ще трябва, преди да видиш каква огромна беда стовари върху този свят пророчеството?
Уорън се усмихна тъжно.
— Аз съм Пророк. Винаги съм искал да бъда такъв — за да помагам на хората. Нямаше да го желая толкова силно, ако знаех, че пророчеството по някакъв начин вреди на хората. — Той се усмихна, озарен от някакъв спомен. — Не забравяй, че ако не съществуваха пророчествата, ти никога нямаше да срещнеш Ричард. Нима не се чувстваш по—добре сега, когато той влезе в живота ти? За себе си аз знам, че е по—добре.
Леденият, изпълнен с гняв поглед на Калан заличи усмивката от лицето му.
— Предпочитам да съм осъдена на живот в самота, живот, лишен от любов, вместо да знам, че светът е пострадал непоправимо заради появата на Ричард. Предпочитам никога да не го бях срещала, вместо да знам цената за всичко това и да съм свидетел как нещата излизат от контрол заради някаква си сляпа вяра в пророчествата.
Уорън пъхна ръце в противоположните ръкави на робата си, погледът му намери земята.
— Разбирам те напълно. Моля те, Калан, говори с Вирна.
— Защо? Нали именно тя изпълняваше заповедите на Ан.
— Просто говори с нея. Едва не я изпуснах, понеже разсъждаваше като теб.
— Вирна?
Уорън кимна.
— Тя беше убедена, че Ан я е използвала злонамерено. Прекара двадесет години в безрезултатно търсене на Ричард, докато през цялото това време Ан е знаела точно къде се намира той. Можеш ли да си представиш как се е чувствала Вирна, когато го е разбрала? Има и още нещо Ан ни накара да повярваме, че е мъртва. Нагласи нещата така, че Вирна да стане Прелат. — Уорън извади ръка от ръкава си и раздалечи леко палеца и показалеца. Веднъж й оставаше точно толкова, за да хвърли дневника си в огъня.
— Трябвало е да го направи.
Уорън отново се усмихна.
— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че ми се струва полезно да поговориш с нея. Тя ще те разбере.
— И какво ще промени това?
Уорън сви рамене.
— Дори да си права, какво от това? Стореното — сторено. Не можем да върнем нещата назад. Ничи е заловила Ричард. Императорският орден е в Новия свят. Каквото и да е довело до тези събития, те вече са факти и трябва да ги приемем като такива.
Калан се взря внимателно в сините му очи.
— И ти си научил това единствено чрез изучаване на пророчествата?
Усмивката грейна на лицето му.
— Не. Ричард ме научи. А съвсем наскоро една изключително умна жена ми показа, че не бива да се спускам по пътеката на вероятностите — на това какво е могло да се случи.
Колкото и да се чувстваше разярена, при тези думи Калан усети как душата й се успокоява.
— Никак не съм убедена в изключителния й ум.
Уорън направи знак с ръка към войниците, които се катереха по хълма с извадени мечове, за да ги успокои. Те забавиха ход, но не прибраха оръжията си.
— Е — рече Уорън, — при всички положения бе достатъчно умна, за да предугади плана на Джаганг и да за пази самообладание по време на нападението на един от неговите слуги, за да накара императора да си мисли, че се е хванала на въдицата му.
Калан смръщи лице.
— На колко си години, Уорън?
Той се изненада от въпроса й.
— Наскоро навърших сто петдесет и осем.
— Това обяснява нещата — заключи Калан и се запъти надолу по хълма. — Трябва да престанеш да се правиш на млад и невинен, Уорън. Малко е изнервящо.
Когато Калан, Кара, Уорън и ескортиращите ги войници се прибраха няколко часа по—късно, завариха в лагера да кипи трескава дейност. Натоварваха се каруци, впрягаха се коне, приготвяха се оръжия. Палатките все още не бяха разтурени, но войниците набързо дояждаха вечерята си, навличаха бойните си ризници и бързаха да се съберат край командирите си, за да получат инструктаж за това как да реагират при заповед за атака на придвижващия се на север враг. Някои от офицерите в палатките, покрай които мина Калан, се бяха съсредоточили върху картите.
Уханието на готвено, изпълващо следобедния въздух, й припомни колко е гладна. През зимата се мръкваше рано, а надвисналото небе притулваше допълнително пейзажа. Безкрайните облачни дни започваха да стават потискащи. Оставаха нищожни шансове да видят слънце — тепърва предстояха още по—обилни снеговалежи, които щяха да стигнат далеч на юг.
Калан скочи от седлото и остави на един войник да отведе коня й. Вече не яздеше огромен боен кон. Тя, както и по—голяма част от кавалеристите, използваха по—малки и подвижни животни. При сблъсъци между многочислени армии огромните бойни коне придаваха тежест на атаката, но при положение, че Д’Харанците бяха многократно превъзхождани числено, бяха решили да заменят тежестта срещу бързина и маневреност.