Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
— Тези войници изглеждат толкова не знам, бих казала, груби.
— Като се има предвид намерението ти да забиеш ножа си в сърцето на Ричард Рал, да не би да възнамеряваш да му се поклониш и да го помолиш най-учтиво за съдействие, след което да му благодариш, за да се убеди той в доброто ти възпитание?
— Разбира се, че не, но…
Сините му очи се спряха върху нейните.
— Когато онези животни нахълтаха в дома ти и заколиха майка ти, какви хора би искала да я защитят?
Въпросът му я изненада.
— Себастиан, не виждам какво общо има това.
— Би ли имала доверие на някакви си излъскани и наперени контета с добри маниери, които сякаш са тръгнали на кралска вечеря? Би ли поверила живота на обичаната си майка в ръцете на такива хора? Или би предпочела за безопасността и да се грижат безскрупулни зверове, по-жестоки от нападателите и които да съумеят да запазят живота и? Не би ли искала между майка ти и онези диваци, дошли да я убият, да застанат обръгнали в боя воини?
— Мисля, че те разбирам.
— Върху тези хора са заложени надеждите на всичките им обичани близки в далечната родина.
Внезапният сблъсък с ужасния спомен беше тъй смразяващ, тъй болезнен, че Дженсън с мъка го прогони от главата си. Разпалените думи на Себастиан я изпълниха със смирение. Имаше сериозна причина да е тук. И тази причина бе единственото, което имаше значение. Щом мъжете, дошли да се опълчат на Господаря Рал, са груби и свирепи — толкова по-добре.
Едва когато стигнаха до плътно охраняваната зона на императорските покои, Дженсън забеляза жени в лагера. Бяха странна смесица — от най-млади девойки до прегърбени старици. Повечето ги изгледаха с любопитство, някои смръщиха чела, имаше и уплашени. Но всички бяха втренчили погледи в Дженсън.
— Защо всички жени носят халки на долните си устни? — прошепна тя към Себастиан.
Той плъзна поглед по жените пред шатрите.
— Като знак на вярност към Императорския орден, към император Джаганг.
Този начин за изразяване на лоялност не само и се стори странен, но и смущаващ. Повечето жени бяха опърпани и рошави. Имаше и някои по-спретнати, но не изглеждаха много по-добре.
Когато Дженсън и Себастиан скочиха от седлата, конете им бяха отведени от войници. Тя погали Рижка зад ухото и и прошепна, че няма страшно, че непознатият ще я отведе да си почине. След като кобилата се успокои, Пит покорно тръгна след нея към конюшните. Раздялата с постоянната и спътничка и напомни колко много и липсва Бети.
Жените отстъпиха назад и се скриха в сенките като че се страхуваха да се приближат. Дженсън беше свикнала с подобни реакции — червената и коса всяваше неизменен страх. Денят беше рядко топъл, мисълта, че тепърва ги очаква все по-хубаво време, буквално я опияняваше. На влизане в лагера забрави да си сложи качулката. Понечи да го стори, но Себастиан задържа ръката и.
— Не е необходимо. — Той кимна с глава към жените. — Много от тях са Сестри на светлината. Те не се боят от магията, а само от непознати, влезли в покоите на императора. Едва тогава Дженсън разбра причината за уплахата, която бе прочела в очите на тези жени — те бяха родени с дарбата и не можеха да видят Дженсън, понеже тя бе дупка в света. Очите им я виждаха, но дарбата им бе сляпа за нея.
Себастиан нямаше как да го знае. Тя така и не му каза какво точно и е обяснила Алтея за родените с дарбата и потомците на Господаря Рал. Себастиан неведнъж бе показвал презрително отношение към нещата, свързани с магията. Дженсън не искаше да му предава с подробности срещата си с чародейката и да споделя с него заключенията, до които бе стигнала сама. Беше и достатъчно трудно да приеме всичко това за себе си, камо ли да го обяснява на някой друг. Пък и така и не се появи подходящ момент.
Насили се да се усмихне на жените, които я наблюдаваха от сенките. Те не отвърнаха с усмивка.
— Защо пазят императора от собствените му поданици? — попита тя.
— При наличието на толкова много хора, човек никога не може да е сигурен дали сред тях няма предател или луд, който иска да се прочуе, като посегне на императора. Подобен налудничав акт би ни лишил от един велик пълководец. В ситуация като тази е по-добре да се вземат предохранителни мерки.
Стори и се разбираемо. В крайна сметка самият Себастиан бе влязъл в Народния дворец като враг и би могъл да посегне на някой от местните първенци. Д’Харанците възприеха присъствието му като заплаха и го хвърлиха в тъмница.
За щастие Дженсън успя да го измъкне. Как? Така и не намери подходящия момент, за да се опита да му обясни. Пък и се съмняваше, че той ще разбере. Най-вероятно изобщо нямаше да и повярва.