Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 177 178 179 180 181 182 183 184 185 ... 227
Перейти на страницу:

— Това твое повишение съвсем ти е завъртяло главата — каза с усмивка Лестър. — Така е, новите почести опиват силно като младо вино.

— Дано ваша светлост в близко време има възможност да каже това, изхождайки от собствен опит — отвърна Варни, пожела лека нощ на господаря си и се оттегли.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА

Стои тук жертвата, а там предател.

Така сърна, от куче повалена,

лежи в краката на ловеца, който —

надявайки се после на награда —

подава ножа си на видна дама

да прободе пулсиращата шия.

„ОПИТНИЯТ ЛОВЕЦ“

Нека се върнем сега в кулата Мървин, в стаята или по-точно в затвора на нещастната графиня Лестър, която временно бе подтиснала вълнението и страховете си. Тя съзнаваше, че в царящата този ден суматоха писмото й можеше да се позабави малко, преди да стигне до ръцете на графа, и че ще трябва да измине известно време, докато Лестър успее да се откъсне от задълженията си около посрещането на Елизабет и да дойде при нея в тайното й убежище.

„Не бива да го очаквам по-рано от тази нощ — мислеше си тя, — защото той не би могъл да остави височайшата си гостенка дори и заради мене. Знам, че ще дойде и по-рано, ако има възможност, но няма да го очаквам преди нощта.“ И въпреки това тя го очакваше всеки миг. Макар че разумът й я убеждаваше в противното, тя вземаше всеки един от стотиците шумове наоколо за бързите стъпки на Лестър, устремен да я прегърне час по-скоро.

Физическата умора от дългото пътуване и вълнението, което такава мъчителна неизвестност неизбежно поражда, съвсем разстроиха нервите на Еми и тя започна да се безпокои, че ще загуби самообладанието си тъкмо сега, когато то щеше да й бъде най-необходимо за предстоящото обяснение. Макар и разглезена от прекалената снизходителност на близките си, Еми притежаваше силна воля и изключително здрав организъм, закален от разходките сред горите, където често отиваше с баща си на лов. Тя призоваваше на помощ всичките си физически и душевни сили, защото не забравяше нито за миг, че съдбата й зависи твърде много от това дали ще успее да запази хладнокръвие. Молеше бога да укрепи душата и тялото й, решила твърдо да не се поддава на нервната възбуда, която можеше да подкопае силите й.

И все пак, когато от кулата Цезар, разположена съвсем наблизо до кулата Мървин, се разнесоха тържествените удари на голямата камбана, известяващи пристигането на кралицата, проглушителният звън така болезнено прониза нейния изострен от напрегнато очакване слух, че тя едва не започна да крещи от болка при всеки мощен удар.

Скоро след това малката стая бе залята от светлината на многобройните фойерверки, полетели изведнъж във въздуха; те се застигаха и се надминаваха, следвайки определения си път, като някакви огнени призраци или като саламандри, носещи се в лудешки танц из ефира. Отначало на графинята й се струваше, че всяка ракета се пръска пред самите й очи и че дъждът от искри я облива с топлината си; скоро обаче тя преодоля тези нереални страхове и се насили да стане и да отиде до прозореца, за да погледа зрелището, което при други обстоятелства би й се сторило възхитително. Величествените кули на замъка бяха обвити с гирлянди от изкуствен огън и увенчани с корони от белезникав дим. Езерото пламтеше като разтопен метал от многобройните ракети, които падаха на повърхността му, продължавайки да горят (това обикновено за нашето време явление тогава е изглеждало истинско чудо), гмуркаха се във водата и отново се показваха, съскаха, тътнеха и бълваха пламъци като развилнели се огнедишащи дракони.

Дори и Еми бе грабната, макар и за кратко, от невижданото досега зрелище.

— Някога го считах за магия — прошепна тя, — но нещастният Тресилиан ме научи да разбирам какви са тези неща. Господи, дано моето така очаквано щастие не прилича на този измамен и краткотраен блясък! Дано животът ми не бъде ярко припламване, погълнато веднага от околния мрак, несигурно пламъче, политнало във въздуха, за да загасне още в следващия миг! О, Лестър, след всичко, което си ми казвал, след клетвите и уверенията, че Еми е твоята любов и твоят живот, възможно ли е ти да си магьосникът, по чиято воля стават тези чудеса, а аз да ги гледам отстрани като прокудена, ако не и като затворничка?

От всички страни звучеше непрекъсната музика, сякаш не само Кенилуъртският замък, а цяла Англия празнуваше всеобщ тържествен празник. Мъката и отчаянието още по-силно сграбчиха сърцето на Еми, а музиката ту замираше нежно в далечината като съчувствена въздишка, породена от нейната тъга, ту гръмваше отблизо, сякаш искаше с безсрамното си и бясно веселие да се подиграе над нейното страдание.

1 ... 177 178 179 180 181 182 183 184 185 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)