Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 227
Перейти на страницу:

Нещастният Блънт бе изпаднал сега тъкмо в такова положение. Главата му и без това се бе замаяла от необичайно пищната му премяна, както и от убеждението, че такова бляскаво облекло изисква и по-особено поведение, така че съобщението за неочакваното издигане дойде като капак на всичко и допринесе за окончателното тържество на новопридобитото самодоволство над природната същност на Блънт. От простоват и несръчен, но честен човек той се бе превърнал в новоизлюпено и безкрайно смешно конте.

Бъдещият рицар трябваше за нещастие да прекоси залата от край до край и той тръгна гордо към трона, като така енергично замяташе настрани върховете на обувките си, че при всяка крачка едрите му прасци се набиваха в очи пред всичко друго и цялата му фигура заприличваше на старинен нож с криво острие. Видът и походката му издаваха такова смешно съчетание на стеснителност и самодоволство, че привържениците на Лестър не можаха да се въздържат и се разкискаха, а без да искат, към този смях се присъединиха и мнозина от хората на Съсекс, макар че по-скоро изпитваха желание да гризат ноктите си от срам. Съсекс също загуби всякакво търпение и когато Блънт се изравни с него, не се въздържа да му прошепне на ухото: „Да те вземат дяволите! Не можеш ли да ходиш като мъж и като войник?“ Тази забележка накара честният Блънт да трепне и да спре за миг, но като погледна червените си чорапи и жълтите рози, той отново си възвърна самоувереността и продължи да крачи както преди.

Елизабет с подчертана неохота удостои нещастника с рицарското звание. Умната кралица разбираше, че почетните титли трябва да се раздават по-предпазливо и по-умерено, докато Стюартите, които наследиха нейната корона, ги раздаваха с такава безразсъдна щедрост, че ги обезцениха напълно.

Блънт едва-що бе успял да стане и да се оттегли, когато тя се обърна към графиня Рътланд.

— Нашият женски ум, мила Рътланд — каза тя, — е далеч по-проницателен от ума на тези облечени в жилетка и панталони надменни същества. От тримата само твоят избраник е излят от истински метал, върху който може да се постави рицарски печат.

— Аз мисля все пак, че приятелят на лорд Лестър, сър Ричард Варни, има известни достойнства — отвърна графинята.

— Варни има хитро лице и гъвкав език — възрази кралицата. — Страхувам се, че ще се окаже негодник, но отдавна бях обещала на графа… Лорд Съсекс според мен трябва да си е загубил ума, щом като ни препоръча първо побъркания Тресилиан, а след това оня недодялан глупак. Трябва да ти призная, Рътланд, че когато стоеше на колене пред мен и си пулеше очите и кривеше лице, сякаш устата му беше пълна с гореща каша, изпитах желание да го ударя не по рамото, а по главата.

— — Вие го ударихте доста силно, ваше величество — каза графинята. — Ние, дето стояхме отзад, чухме как шпагата иззвънтя по ключицата му, а нещастникът едва не подскочи от болка.

— Не можал да се въздържа — засмя се кралицача. — Ние обаче ще изпратим този сър Николас в Ирландия или в Шотландия, или някъде другаде, за да избавим нашия двор от такъв комичен рицар. На бойното поле той може и да е добър войник, по в парадната зала е истинско магаре.

После разговорът стана общ и не след дълго поканиха всички на масата.

За да се отзоват на тази покана, гостите трябваше да прекосят вътрешния двор на замъка и през него да стигнат до новите крила. В едно от тях имаше голяма банкетна зала, която бе подредена с подходящата за такъв тържествен случай пищност.

Масите бяха отрупани с най-различни съдове и прибори. Някои бяха изящни, други имаха причудлива форма и украса, но — взето заедно — всичко това правеше силно впечатление с великолепието си, с пищността на изработката и с ценността на материала, от който бе сътворено. На главната маса например бе поставена една седефена солница във формата на кораб — с котви, флагчета, платна, шестнайсет оръдия от сребро и сребърни военни гербове. На носа на кораба се издигаше фигурата на Фортуна, която бе стъпила върху земния глобус и държеше знаме в ръка. Една друга солница бе направена от чисто сребро и представляваше лебед с разперени криле. В чест на рицарството на масата бе поставена сребърна статуя, изобразяваща свети Георги Победоносец на кон как убива змея. Статуята имаше и чисто практическо предназначение — опашката на коня служеше като кутия за ножове, а гръдта на змея се използуваше като нож за отваряне на стриди.

1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)