Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 227
Перейти на страницу:

При влизането си Ламборн бе затворил вратата и сега, скръстил ръце на гърдите си и развеселен от изплашения вид на Еми, продължи:

— Чуй ме добре, възхитителна Калиполис, прекрасна графиньо в парцали, божествена херцогиньо на потайните кътчета — ако се правиш на скромна и свита, за да ми се харесаш повече, хич не се мъчи. Много по-приятна ми беше при посрещането, отколкото сега. — Той пристъпи напред и се олюля.

— По дяволите, какъв е този неравен под! Един порядъчен човек би могъл да си счупи врата, ако не върви изправен като въжеиграч по опънато въже.

— Нито крачка повече! — изкрещя Еми. — Ще отговаряш с главата си, ако се приближиш до мен!

— Охо, ще отговаряш с главата си! Нито крачка! Че защо, госпожо? С какво не ти подхожда Майкъл Ламборн? Та аз, момиче, съм бил в Америка, страната, където расте златото, и съм донесъл оттам цял товар от него.

— Приятелю — каза графинята, стресната от дръзкото и решително държане на грубияна, — моля те, остави ме и си иди.

— Точно така и ще направя, красавице моя, но само след като си дотегнем един на друг, нито минута по-рано. — Той хвана ръката й, а Еми, неспособна повече да се отбранява, започна отчаяно да вика за помощ.

— Можеш да пищиш колкото си искаш — каза той, като продължаваше да я държи здраво. — Чувал съм и рева на океана, а той е къде-къде по-силен. Женският писък ми прави впечатление толкова, колкото и котешкото мяукане. Стотици такива писъци съм слушал, когато щурмувахме някой град.

И все пак благодарение на тези викове графинята получи неочаквана помощ от страна на Лорънс Стейпълс, който ги чу от стаичката си и дотича тъкмо навреме, за да я спаси от опасността да бъде позната, а може би и от грубо насилие. Лорънс също беше пиян от нощния гуляй, но за щастие виното му действаше по-другояче, отколкото на Ламборн.

— Какъв е този адски шум в тъмницата? — закрещя той.

— Как! Мъж и жена в една килия! Това е против всички правила! Кълна се в оковите на свети Петър, тук, където аз управлявам, всичко трябва да бъде благопристойно!

— Слизай веднага долу, пияно говедо! — сряза го Ламборн.

— Не виждаш ли, че аз и тази дама искаме да останем насаме?

— Добри, милостиви човече — умолително се обърна графинята към тъмничаря, — за бога, спаси ме от него!

— Тя говори искрено — каза тъмничарят — и аз ще я защитя, защото обичам моите затворници. При мен са лежали хора, които с нищо не са по-лоши от ония от Нюгейт152 и Комптър153. Щом е от моите агънца, аз няма да позволя на никой да я, безпокои в ко-шарката й. Пусни жената или ще ти счупя тиквала с ключовете!

— Преди това обаче аз ще превърна стомаха ти в кървавица!

— извика Ламборн и хвана с лявата си ръка кинжала, а с дясната продължи да държи графинята. — Махай се оттук, стар пръч, животът ти и без това се крепи само на връзката ключове!

Лорънс хвана ръката на Ламборн и не му позволи да измъкне кинжала. Докато Майкъл се опитваше да го отблъсне, графинята неочаквано се отскубна, оставяйки ръкавицата си в ръката на нападателя, измъкна се от стаята и се втурна надолу по стълбата. В същия момент тя чу как двамата побойници падат тежко на пода и това още повече усили страха й. Външната врата не попречи на бягството й, защото Ламборн я бе оставил отворена при влизането си, така че Еми безпрепятствено слезе долу и се насочи към градината, тъй като един бърз поглед й подсказа, че там най-сигурно може да се скрие от преследване.

През това време Лорънс и Ламборн се въргаляха по пода, вкопчени здраво един в друг. За щастие нито един от двамата не успяваше да извади кинжала си. Все пак Лорънс издебна удобен момент и удари Ламборн по лицето с тежките си ключове. Майкъл не остана назад и така жестоко стисна Лорънс за гърлото, че от устата и носа на тъмничаря рукна кръв. Когато един майордом, привлечен от шума на боя, влезе в стаята и с мъка раздели окървавените побойници, те представляваха отвратителна гледка.

— Чумата да ви тръшне и двамата, особено тебе, Ламборн! — каза доброжелателният посредник. — За какъв дявол сте се счепкали и се търкаляте по пода като кучета пред касапница?

Намесата на трето лице поотрезви малко Ламборн; той се изправи на крака и изоставяйки обичайната си дързост, отговори:

— Сбихме се заради момиче, щом искаш да знаеш.

— Заради момиче! А къде е то? — попита майордомът.

— Сигурно се е измъкнало — отвърна Ламборн, като оглеждаше стаята, — ако Лорънс не го е глътнал. В гадния му търбух са попаднали толкова много злочести девойки и нещастни сираци, колкото и в търбуха на великана от легендите за крал Артур. Той ги поглъща цели — и тялото, и душата, и имуществото им едновременно — и това е любимата му храна.

вернуться

152

Прочут лондонски затвор.

вернуться

153

Затвор за длъжници.

1 ... 179 180 181 182 183 184 185 186 187 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)