Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 227
Перейти на страницу:

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Изтръпнал, гълъбът се свива,

щом види ястреб да лети.

На мястото си той застива,

сърцето му от страх трепти.

ПРАЙЪР

В това паметно утро първа от всички участници в предстоящия лов излезе от покоите си, облечена в ловен костюм, височайшата особа, заради която бяха подготвени всички тези забавления — английската кралица-девственица. Не знам дали случайно или от учтивост към господарката, която го удостояваше с такава висока почит, но тя едва бе престъпила прага на стаята си, когато пред нея се появи Лестър и й предложи, докато завършат приготовленията за лова, да разгледа градината и парковете, които тя съединяваше с двора на замъка.

По време на тази приятна разходка графът често подкрепяше кралицата, когато широките стъпала — най-разпространената по онова време украса на градините — ги отвеждаха от една тераса до друга, от една цветна леха до следващата. Разбрали, че кралицата няма нужда от помощта им, придворните дами — може би от благоразумие, а може би от неизреченото желание и към тях да се отнасят така при подобни обстоятелства — я следваха отдалеч. Така, без да я изпускат нито за миг от погледа си, те не пречеха на разговора на Елизабет с графа, който беше за нея не само любезен домакин, но и най-довереният, най-уважаваният и най-обичаният слуга, и се задоволяваха с това да се възхищават от разстояние на тази великолепна двойка, която бе сменила сега дворцовите тоалети с не по-малко прекрасни ловни костюми.

Дрехата на Елизабет, направена от бледосиня коприна, гарнирана със сребърна дантела и обточена със сребърен ширит, приличаше на дрехите на древните амазонки и далеч повече отиваше на нейния висок ръст и на величествената й осанка, отколкото обикновеното й женско облекло, тъй като съзнанието за положението, което заемаше, и дългогодишният навик да заповядва бяха направили маниерите й прекалено мъжки. Тъмнозеленият ловен костюм на Лестър, богато обшит със злато и украсен с великолепен презраменен ремък, на който вместо шпага висяха рог и ловджийски нож, му стоеше великолепно, както впрочем и всяка друга негова одежда. Прекрасно сложената му фигура и величествена осанка му даваха това преимущество, че каквато и дреха да облечеше — ловна, дворцова или военна, — тя му прилягаше тъй, сякаш той бе създаден тъкмо за нея.

До нас не стигнаха подробности от разговора на Елизабет с нейния фаворит, но онези, които ги наблюдаваха отдалеч (а всички знаят колко зорки са очите на придворните дами и кавалери), забелязаха известна неувереност в движенията на кралицата и нежност в погледа, които не й бяха присъщи. Крачката й бе не само бавна, но и нервна — нещо необичайно за действената й натура; очите й бяха сведени надолу и се долавяше плахото й желание да се отдръпне от своя кавалер, което при жените често е плод на усилие да се прикрие тъкмо противоположно чувство.

Графиня Рътланд, която се бе осмелила да се приближи до тях повече от останалите, по-късно твърдеше, че дори е забелязала сълзи в очите на Елизабет и руменина по страните й. „Това не е всичко обаче — бе додала графинята. — Тя наведе глава, за да не срещне погледа ми, тя, която не би свела очи дори пред лъв!“

Напълно ясно е до какво заключение можеха да доведат тези наблюдения, а трябва да се признае, че то не би било съвсем безпочвено. Един разговор насаме между двама души от различен пол често може да реши съдбата им, приемайки понякога неочакван и за самите тях обрат. Приятният разговор постепенно преминава в ухажване, а ухажването — в любовни излияния. В такива мигове и благородникът, и овчарят казват повече, отколкото са мислили предварително да кажат, а кралицата като обикновено селско момиче слуша по-дълго, отколкото позволява приличието.

1 ... 181 182 183 184 185 186 187 188 189 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)