Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 175 176 177 178 179 180 181 182 183 ... 227
Перейти на страницу:

Той продължи още няколко минути да съзерцава мълчаливо небето, сетне се обърна и влезе в стаята, където Варни изглеждаше изцяло погълнат с прибирането на скъпоценностите на графа в една касетка.

— Какво каза Аласко за моя хороскоп? — попита Лестър.

— Ти вече ми говори за това, но то ми се изплъзна из ума, тъй като не гледам сериозно на тази наука.

— Мнозина учени и известни хора са мислели другояче — отвърна Варни. — Не искам да лаская ваша светлост и затова ще кажа откровено, че споделям тяхното мнение.

— О ти, Саул сред пророците! Аз мислех, че се отнасяш с недоверие към всичко, което не можеш да видиш, да чуеш, да помиришеш, да пипнеш или да изпробваш на вкус, и бях убеден, че се уповаваш само на собствените си чувства.

— Милорд, може би тъкмо сега се заблуждавам, защото от цялото си сърце желая да се осъществи всичко, което ви предсказва астрологията. Аласко твърди, че благоприятната за вас планета е достигнала кулминационната си точка, а неблагоприятната — той не пожела да се изрази по-ясно, — макар и все още да не е победена окончателно, съвсем явно е затъмнена от слънцето или — доколкото си спомням това, което той каза — се отдалечава.

— Да, наистина е така — съгласи се Лестър, който държеше в ръцете си таблица с астрологически изчисления и я разглеждаше внимателно. — По-силното влияние ще победи и аз вярвам, че лошото ще отмине. Помогни ми да си сваля плаща, сър Ричард, и остани при мен, докато заспя, ако това не унижава рицарския ти сан. Чувствувам, че вълненията и тревогите на днешния ден са сгорещили кръвта ми и сега тя се блъска в жилите ми като поток от разтопено олово. Моля те, остани, докато умората притвори очите ми.

Варни грижливо настани господаря си в леглото, сложи на мраморната масичка при възглавницата масивна сребърна нощна лампа и постави до нея един кинжал. За да защити очите си от светлината на лампата — а може би от погледа на Варни, — Лестър дръпна тежката, обшита със злато копринена завеса на балдахина и лицето му остана в сянка. Варни седна близо до леглото, но с гръб към господаря си, за да му покаже, че не го наблюдава, и спокойно зачака Лестър сам да заговори по въпроса, който бе завладял мислите му.

— Е, Варни — обади се графът, който напразно очакваше неговият верен слуга пръв да започне разговора, — говорят ли хората за благосклонността на кралицата към мен?

— За какво друго има да говорят, милорд, когато тя се проявява така очебийно?

— Да, тя наистина е добра и милостива към мен — каза след кратка пауза Лестър, — но ненапразно е казано: „Не се уповавай на господари“.

— Мъдра и вярна мисъл — отвърна Варни, — освен ако съумееш да свържеш интересите им така тясно с твоите, че те — щат не щат — да стоят кротко на ръката ти, като сокол с качулка.

— Знам какво имаш пред вид — каза нетърпеливо Лестър, — макар че днес ти подбираш думите си по-внимателно и предпазливо от всеки друг път. Искаш да кажеш, че ако пожелая, мога да се оженя за кралицата?

— Вие го казвате, милорд, а не аз. Това обаче няма никакво значение, защото който и да го каже, то отговаря на мислите на деветдесет и девет на сто от англичаните.

— Да, но стотният знае повече от всички — каза Лестър и се обърна на другата страна. — Ти например много добре знаеш, че съществува пречка, която не може да се преодолее.

— Може, милорд, стига звездите да казват истината — отвърна спокойно Варни.

— Я виж, ти започна да говориш за звездите! Нали не вярваше в тях, пък и в каквото и да било друго?

— Грешите, милорд. Ако ми позволите да кажа, аз вярвам в много неща, по които може да се отгатне бъдещето. Вярвам например, че ако през април валят дъждове, през май ще цъфнат цветя; ако през лятото има слънце — ще узрее житото. Като се облягам на моята проста и естествена философия, аз вярвам, че щом звездите са обещали нещо, предсказанието им ще се сбъдне. Не мога да не вярвам в онова, което искам и очаквам да се случи на земята, само заради обстоятелството, че астролозите са го прочели предварително на небето.

— Имаш право — каза Лестър и пак се размърда неспокойно в леглото. — Действително целият свят очаква това. Получих известия от реформистката църква в Германия, от Нидерландия, от Швейцария, в които това се изтъква като важно условие за мира и спокойствието в Европа. Франция няма да се противопостави. Управляващата партия в Шотландия вижда в това гаранция за своята сигурност. Испания се страхува, но не е в състряние да го предотврати. Въпреки всичко обаче ти знаеш, че това е невъзможно.

— Не, милорд, не зная… Графинята е неразположена…

1 ... 175 176 177 178 179 180 181 182 183 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)