Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 227
Перейти на страницу:

По пътя до банкетната зала и особено в двора около ново-посветените рицари се тълпяха херолди и менестрели с обичайния възглас: „Largesse — largesse, chevaliers tr?s hardis!“148 Тази старинна фраза подканваше да се развържат кесиите и да се прояви щедрост към ония, които щяха да вписват в хералдическата книга девиза на гербовете на рицарите и да възпяват подвизите, с които са се прочули. Естествено поканата не остана без отговор от страна на ония, към които бе отправена. Варни даряваше просителите с престорена благосклонност и скромност, а Роли — с елегантната небрежност на човек, който се е издигнал напълно заслужено и има ясно съзнание за собствените си качества. Честният Блънт раздаде докрай онова, което шивачът бе оставил от шестмесечния му доход, в бързината изпусна няколко монети, наведе се да ги търси и после раздаде и тях с угриженото лице на клисар, който разпределя милостиня между бедните.

Даренията се приемаха с обичайните в подобни случаи викове: „Да живее!“ Понеже сред тълпата имаше повече привърженици на лорд Лестър, името на Варни се чуваше по-често и се произнасяше по-високо от имената на останалите двама. Най-много се проявяваше Ламборн, който ревеше: „Здраве и щастие на сър Ричард Варни!“, „Да живее сър Ричард Варни!“, „В целия свят няма и не е имало по-достоен рицар!“ — но неочаквано понижи гласа си и добави: „…от времето на доблестния сър Пандар Троянски.“149 Този неочакван край на гръмките му поздравления предизвика бурния смях на всички, които го чуха.

Излишно е да описваме подробно самото пиршество. То премина толкова блестящо и бе посрещнато от кралицата с такова нескрито задоволство, че Лестър се прибра в покоите си опиянен от радост. Неговото честолюбие бе напълно задоволено. Варни, който бе сменил разкошния си костюм с прости домашни дрехи, дойде, както всяка друга вечер, при господаря си, за да изпълни обичайните си задължения.

— Сър Ричард — каза Лестър с усмивка, — тези ваши задължения на слуга не подобават на новата ви титла.

— Милорд — отвърна Варни, — готов съм да се откажа от тази титла, ако трябва да се отделя от вас заради нея.

— Ти умееш да бъдеш благодарен, но аз не бива да ти позволявам да вършиш неща, които биха могли да подронят авторитета ти пред другите.

Въпреки че говореше така, Лестър продължаваше да приема услугите на Варни, а новопосветеният рицар си вършеше работата така, сякаш тя наистина му доставяше удоволствие.

— Аз не се боя от погрешната преценка на хората — каза той в отговор на думите на Лестър, — тъй като в замъка няма… позволете ми да разкопчея огърлицата ви… няма човек, който да не смята, че съвсем скоро хора с далеч по-големи титли от тази, с която аз, благодарение на добрината ви, се сдобих, ще изпълняват при вас работата на слуги и ще считат това за чест.

— Наистина можеше да бъде така — прошепна с неволна въздишка графът и добави: — Дай ми плаща, Варни. Искам да погледам небето. Не наближава ли пълнолуние?

— Да, милорд, поне според календара — отвърна Варни. Лестър се приближи до една врата, която водеше към малък, издаден напред каменен балкон с характерен за готическите замъци назъбен парапет, разтвори я широко и излезе навън. От мястото, където той застана, се откриваше просторна гледка към езерото-и към гората зад него. Ярката лунна светлина обливаше бистрите сини води и далечните дъбове и брястове. Луната плуваше високо в небето, заобиколена от хиляди и хиляди по-малки светила. В целия свят сякаш царуваше пълна тишина, нарушавана от време на време от гласовете на патрулите (където и да се намираше кралицата, тази длъжност се изпълняваше от нейните телохранители) и от далечния лай на кучетата, обезпокоявани от приготовленията на конярите и ловците за големия лов, който щеше да бъде развлечението за следващия ден.

Лестър съзерцаваше синия небесен свод с пламенно въодушевление, докато Варни, останал скрит в полутъмната стая, с тайно задоволство наблюдаваше как господарят му протяга ръце към звездите.

— О вие, далечни небесни светила, изпълнени с живот и огън!

— шепнеше заклинателно честолюбивият граф. — Вие изминавате своя тайнствен път в тишина, но мъдреците са ви дали език, за да предсказвате. Кажете ми тогава, какъв край е предопределен на моя земен път? Ще бъде ли величието, към което се стремя, толкова бляскаво, неповторимо и трайно, колкото е вашето? Или съм обречен да оставя само една ярка, но краткотрайна следа в нощната тъмнина и да падна след това на земята, като някоя от тези жалки ракети, с които хората се опитват да затъмнят лъчите ви?

вернуться

148

Щедрост, щедрост, смели рицари! (фр.)

вернуться

149

Герой от „Троил и Кресида“ от Шекспир, вуйчо на Кресида, циник и сводник.

1 ... 174 175 176 177 178 179 180 181 182 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)