Нож от блянове

И кога разбраха, че Айез Седай не могат да се справят с всичко? Че тя не може? Е, добре. Река, която щеше да преброжда едва когато стигне до нея.

— Вестите добри ли са, или лоши?

Преди Диелин да успее да отговори, вратата отново се отвори.

— Чух, че лейди Диелин се е върнала. Трябваше да ни повикаш, Елейн. Все още не си кралица и не обичам да криеш тайни от мен. Къде е Авиенда? — Каталин Хевин, хладноока и неуправляема млада жена — момиче всъщност, все още на месеци от пълнолетието си, но настойникът й я беше оставил да се оправя сама — беше горда до ноктите на краката, вирнала високо пълната си брадичка. Разбира се, това можеше да се дължи на голямата емайлирана игла със Синия глиган на Хевин, красяща деколтето на синята й рокля. Беше започнала да се държи почтително към Диелин, макар и малко нащрек, скоро след като започна да дели общо легло с нея и Сергейз, но с Елейн държеше на всички привилегии на един Велик трон.

— Всички го чухме — каза от вратата Конайл Нортан. Слаб и висок, с червено копринено палто, с весели очи и нос като орлов клюн, той, виж, вече бе навършил пълнолетие — от няколко месеца беше на шестнайсет. Стъпваше с наперено нехайство и галеше твърде Нежно дръжката на меча си, но в това нямаше нищо лошо. Само момчешката му надутост бе малко неприятна черта у един Върховен трон. — Никой не можеше да чака да чуем кога Люан и другите ще се присъединят към нас. — Разроши косите на двете по-малки момчета с него, Перивал Мантеар и Бранлет Джилиард, а те го изгледаха сърдито и ги заоправяха с пръсти. Перивал се изчерви. Нисичък, но вече хубавец, той беше най-малкият, на дванайсет. Бранлет бе само с година по-голям.

Елейн въздъхна. Не можеше да им каже да напуснат. Можеше и деца да са повечето — може би всички, предвид поведението на Конайл — но все пак бяха Върховните тронове на своите Домове, наред с Диелин, най-важния й съюзник. Но жалко, че не можеше да разбере как са научили за целта на пътуването на Диелин. Трябваше уж да се пази в тайна, докато тя не разбере какви вести носи Диелин. Още една задача за Рийни. Витаещите слухове, неподходящите слухове можеше да са също толкова опасни като шпионите.

— Къде е Авиенда? — настоя Каталин. Странно, колко увлечена беше по Авиенда. Омаяна щеше да е по-точната дума. Дотам, че настойчиво се беше опитвала да накара Авиенда да я учи да борави с копие!

— Е, милейди, кога ще се присъединят към нас? — попита отново Конайл, щом спря до масата да си налее вино.

— Лошата новина е, че няма да се присъединят — отвърна спокойно Диелин. — Добрата е, че всеки от тях е отхвърлил поканата на Аримила. — И се окашля силно, щом Бранлет посегна към каната. Бузките му се изчервиха и той вдигна другата кана, все едно че през цялото време бе имал предвид точно нея. Може да беше Върховният трон на Дома Джилиард, но все пак бе още момче въпреки меча на бедрото си. Перивал също носеше меч — влачеше се по плочките на пода и изглеждаше твърде голям за него, — но вече си беше налял мляко. Каталин си наля вино и се ухили на малките, усмивка на превъзходство, която бързо се стопи, щом забеляза как я гледа Диелин.