Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Мамка му — изстена Логън зад гърба й.
От единия ъгъл на изхода на тунела насреща им се хилеше череп. Човешки кости, вече нямаха съмнения по въпроса.
— Ядат мъртвите — прошепна Феро.
— Какво? Но…
— Тук нищо не гние.
Баяз им беше казал, че градът е пълен с гробове. Стотици хиляди трупове, нахвърляни в ями по сто. И тук те бяха лежали с години, на купчини, преплели крайници и тела в студена прегръдка.
До идването на шанка.
— Ще трябва да ги заобиколим — прошепна Деветопръстия.
Феро се вгледа в сенките и затърси подходящ маршрут през пещерата. Нямаше как да се спуснат по камарата кости, без да предизвикат шум. Тя бавно свали лъка от рамо.
— Сигурна ли си? — попита я Деветопръстия и докосна лакътя й.
— Дай ми малко пространство, бял — сръчка го тя.
Ще трябва да действа бързо. Избърса кръвта от веждите си. Извади три стрели от колчана и ги нареди между пръстите на дясната си ръка, където да ги достигне бързо. Взе четвърта с лявата и опъна лъка. Прицели се в най-отдалечения плоскоглав. Когато стрелата се забиваше в тялото му, Феро вече беше опънала лъка и се целеше във втория. Стрелата го улучи в рамото. Онзи изписка и падна на земята, преди още последният шанка да успее да извърне назад глава. Едва успял да се обърне, той със стрела в шията падна по очи. Феро зареди последната стрела и зачака. Вторият плоскоглав се надигна и опита да побегне, но преди да направи и крачка, стрелата го прониза в гърба и го повали на пода.
Феро свали лъка и погледна към тримата шанка. Вече никой от тях не помръдваше.
— Мамка му — прошепна Логън. — Баяз е прав. Ти си демон.
— Беше прав — изръмжа Феро.
Вероятността тези създания да са го докопали беше доста голяма, а както вече стана ясно, те ядяха хора. Същото се отнася и за Лутар, Кай и Лонгфут, помисли си Феро. Жалко.
Е, чак пък толкова.
Тя преметна лъка през рамо и пропълзя внимателно надолу. Приведена, започна бавно да се спуска към пода на пещерата. Олюляваше се с широко разперени ръце, на места затъваше до колене в човешките кости. Стигна до пода, коленичи и облиза нервно устни, докато оглеждаше пещерата.
Нищо не помръдваше. Тримата плоскоглави лежаха неподвижно в тъмни локви от собствената си кръв.
— Ах! — Деветопръстия беше паднал, докато слизаше, и сега се премяташе надолу. Костите се разлетяха с тракане около него. Пльосна се по очи насред лавина от кокали, но веднага скочи прав.
— Мамка му! Уф! — той изтръска от ръката си половин прашасал гръден кош и го хвърли настрана.
— Тихо, глупако! — изсъска Феро, сграбчи го и го смъкна на колене до себе си.
Впери поглед към коридора в далечния край на пещерата в очакване на тълпи от гнусните твари, нетърпеливи да оставят костите си при останалите. Нищо не излезе изпод грубата арка на коридора. Изгледа сърдито Деветопръстия, но той беше прекалено зает с оглеждане на синините си, така че тя го остави на мира и отиде до трите трупа в средата.
Бяха се скупчили около крак. По липсата на косми Феро се досети, че е женски. От сухата сбръчкана плът там, където беше отрязан, стърчеше костта на бедрото. Една от гадините явно беше кълцала с нож, защото сега острието му блестеше на пода под лъчите светлина, падащи от тавана. Деветопръстия спря и го вдигна.
— Един нож повече никога не е излишен.
— Не е ли? Ами ако паднеш в някоя река и не можеш да изплуваш от всичкото това желязо по теб?
Той я погледна озадачен, сви рамене и го остави обратно на земята.
— Имаш право.
— Един нож — Феро измъкна камата от колана си — върши предостатъчно работа. Особено ако знаеш къде да го забиеш. — Тя заби острието в гърба на едно от съществата и започна да изрязва стрелата си. Успя да извади върха и преобърна тялото с ботуша си. — Какви са тия създания?
Мъртвите топчести очи на съществото се вторачиха невиждащо в нея изпод ниското плоско чело. Устните му бяха извити назад и разкриваха пълна с окървавени зъби паст. — По-грозни са дори от теб, бял.
— Много смешно. Това са шанка. Плоскоглави. Канедиас ги е създал.
— Направил ги е?
Стрелата се счупи, докато я вадеше.
— Така каза Баяз, направил ги, за да ги използва като оръжие във войната.