Шутът на кралицата

Той покри раменете ми с наметалото си и бързо ме избута през вратата, преди майка му да успее да предложи също да дойде, и излязохме на улицата, преди сестрите му да имат време да отбележат, че не съм подходящо облечена за вечер навън.

Отидохме мълчаливо до кръчмата в края на пътя. В предната част на сградата имаше общо помещение, но отзад се намираше хубав салон за пътници. Даниел поръча бульон и хляб, блюдо с различни видове месо и две малки чаши ейл, ние седнахме на една от пейките с високи облегалки, и за първи път, откакто бях дошла в Кале, почувствах, че можем да говорим насаме и без да ни прекъсват за повече от един откраднат миг.

— Хана, толкова съжалявам — каза той веднага след като прислужницата сложи напитките пред нас и си отиде. — Изключително дълбоко съжалявам за онова, което направих.

— Тя знае ли, че си женен?

— Да, знаеше, че бях сгоден, когато се срещнахме за първи път, и й казах, че отивам в Англия да те взема и ще се оженим, когато се върнем.

— Тя не възразява ли?

— Не и сега — каза той. — Свикнала е.

Не казах нищо. Струваше ми се изключително невероятно жена, която се е влюбила в мъж и му е родила дете, да свикне за по-малко от година с мисълта, че той се е оженил за друга.

— Нима не изпита желание да се ожениш за нея, когато узна, че тя носи твоето дете?

Той се поколеба. Съдържателят донесе бульона, хляба и месото и се засуети около масата, което ни даде възможност да помълчим. После си тръгна, а аз загребах пълна лъжица бульон и си напълних устата с хляб. Пресядаше ми на гърлото, но не исках да изглеждам, сякаш съм изгубила апетит заради сломеното си сърце.

— Тя не принадлежи към Народа — каза Даниел простичко. — И във всеки случай, аз исках да се оженя за теб. Когато разбрах, че чака дете, изпитах срам от онова, което бях сторил; но тя знаеше, че не я обичам и че съм ти дал дума. Не очакваше да се оженя за нея. Затова й дадох малка сума пари за зестра и й плащам всеки месец за издръжката на момчето.

— Искал си да се ожениш за мен, но не достатъчно, за да стоиш далече от другите жени — отбелязах горчиво.

— Да — призна той. Не трепна от истината, дори когато тя беше изречена дръзко от устата на разгневена жена. — Исках да се оженя за теб, но не се отдръпнах от една друга жена. Но какво ще кажеш ти? Напълно чиста ли е съвестта ти, Хана?

Не обърнах внимание на думите му, макар обвинението да бе справедливо.

— Как се казва детето?

Той си пое дъх.

— Даниел — каза и забеляза как трепвам.

Напълних си устата с бульон, натъпках хляба след него и задъвках, макар да ми се искаше да го заплюя с него.

— Хана — каза той много тихо.

Забих зъби в парче месо.

— Съжалявам — повтори той. — Но можем да превъзмогнем това. Тя не предявява претенции към мен. Ще издържам детето, но не е нужно да ходя да я виждам. Момчето ще ми липсва, надявах се да го видя как расте, но ще те разбера, ако ти е непоносимо да я виждам. Ще се откажа от него. Ние с теб сме млади. Ще ми простиш, ще имаме собствено дете, ще намерим по-хубава къща. Ще бъдем щастливи.