Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя беше избягала, сякаш опираше до живот и смърт. Беше се свързала с английския си издател и беше взела влака за Лондон.
Съобщиха, че скоро ще влязат в тунела. Двайсет и пет минути под Ламанша. Двайсет и пет минути пътуване в мрака. Някои от пътниците нещо изкоментираха. Тя се усмихна, каза си, че за нея е тъкмо обратното, тя излизаше от тунела.
Името на хотела беше „Джулис“ и се намираше на Портланд Роуд №135. Малък хотел, „шсе апд созу“2, беше подчертал Едуард
Тъндълфорд, нейният издател. „Надявам се, че не е безбожно скъп“, беше прошепнала Жозефин, леко смутена от думите си. „Госпожо Кортес, вие сте моя гостенка, ще съм щастлив да ви видя, много харесах романа ви и се гордея, че го издавам.“
Беше прав. „Джулис“ беше като кутия английски бонбони. На партера се намираше ресторантът в бонбонени цветове, горе имаше десетина стаи в бежово и розово, с дебел мокет на цветя и пухкави плюшени завеси. В почетната книга бяха отбелязани имена на гости на хотела от рода на Гуинет Полтроу, Роби Уилямс, Нао-ми Кембъл, 112, Колин Фърт, Кейт Мое, Вал Килмър, Шерил Кроу, Кайли Миноуг и други, за които Жозефин не беше чувала. Тя се излегна върху червената ватирана покривка на леглото и си каза, че животът е прекрасен. Ще си остане в тази луксозна стая и няма да си покаже носа навън. Ще си поръчва чай, препечени филийки, мармалад, ще се излежава в старинната вана с извити крака във вид на делфини. Ще се наслаждава. Ще мързелува, ще лежи, ще си съчинява истории от дочутите откъслечни разговори от съседните стаи, ще си представя двойки, кавги, одобрявания, целувки и прегръдки.
Дали Филип живее далече от хотела? Тъпо: имам му телефона, но нямам адреса му. Винаги си беше представяла Лондон като огромен град, в който се чувстваш изгубен. Не си бе направила труда да се запознае с географията на града. Бих могла да попитам Шърли и да отида да се помотая в неговия квартал. Тя сподави смеха си. Как ли ще изглеждам отстрани? Първо ще отида да видя Ортанс. Господин Тъндълфорд ми каза, че автобус № 94 ще ме закара право до Пикадили.
- Там е училището на дъщеря ми!
- А, добре, и пътят е много приятен, минава покрай парка...
Първата вечер тя си остана в хотела, вечеря в стаята си, седнала
пред прекрасната градина с огромни рози, натежали от цвят, които надничаха през прозорците, мина с боси крака по тъмния паркет на банята, преди да се потопи в ароматизираната вода във ваната. Изпробва всички сапуни, шампоани, балсами, кремове за тяло, почистващи и подхранващи лосиони и порозовяла и с чувство за лекота, се мушна под завивката и се загледа в дървения таван. Добре направих, че дойдох, чувствам се като обновена, преобразена. Оставих старата Жо в Париж. Утре ще изненадам Ортанс и ще отида да я посрещна от училище. Ще застана във фоайето в очакване да зърна издължения й силует. Сърцето ми ще подскача при гледката на всяка медноруса главица, ще я оставя да ме подмине, ако с нея има някой младеж, за да не я притеснявам. Лекциите са сутрин, ще заема наблюдателния пост по обяд.
Срещата не мина както си бе представила. Жозефин беше точна: в дванайсет и пет застана във фоайето на училището „Сейнт Мартинс“. Учениците излизаха на групи, стиснали под мишница тежки папки, разменяха откъслечни фрази, побутваха се за довиждане. От Ортанс нямаше и помен. Наближи един, а Ортанс не се появяваше. Жозефин отиде до приемната и попита едра чернокожа жена дали познава Ортанс Кортес и дали знае случайно в кожо часа свършват лекциите й.
- От семейството ли сте? - огледа я тя.
- Аз съм майка й - отговори с гордост Жозефин.
- Аха... - каза жената с изненада.
В погледа й Жозефин долови същото учудване, което забелязваше по-рано, когато извеждаше на разходка Ортанс в градинката и другите жени я вземаха за нейна бавачка. Сякаш не беше възможно да съществува роднинска връзка между нея и дъщеря й.
Тя смутено отстъпи и повтори:
- Аз съм майка й, дойдох от Париж да я видя и бих искала да я изненадам.
- Сигурно всеки момент ще излезе, лекцията й свършва в един и петнайсет... - обясни жената, като погледна в някаква тетрадка.
- В такъв случай ще я изчакам...