Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:

Патриша Хайсмит (родена в 1921 г.), „легендарната мизантропка“, е може би най-странното „дете“ в семейството на авторите на криминална литература в САЩ. Защото нейните романи не се вместват в традиционната представа за криминалния жанр. В клаустрофобичния и ирационален свят на творбите й престъпникът е предварително известен, поради което обичайната мотивация на разследването от само себе си отпада. Но Патриша Хайсмит е встрастен, макар и хладнокръвен, спелеолог на черните бездни в съзнанието на индивида и в буржоазното общество тя търси не извършителя на престъплението, а причините, довели до него — обществени и психологически. В скритата динамика на това издирване писателката рисува една картина на повсеместна грозяща опасност — общността в западния свят, привидно спокойна, безгрижна и нормална, с равнодушието, безпричинната омраза и ограничеността си нанася трайни поражения в психиката и съзнанието на обикновени хора, които водят до престъпност.
1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 315
Перейти на страницу:

— Диета ли пазите? — попита тя възхитена. — Ще се радвам да ми я кажете.

Само защото му беше забавно, Вик заописва някаква диета, която в момента си измисляше. Само хамбургер и грейпфрут. От време на време се позволяват и резенчета лук към хамбургера. Но нищо друго.

— Идеята е дотам да ти втръсне от хамбургера и грейпфрута, че изобщо да ти се отяде — поясни усмихнат. — И действително се получава.

Мисис Макфърсън го слушаше с голям интерес, разбира се, но му беше ясно като бял ден, че няма да смогне и със сантиметър да се втали. Ако пък се изтървеше пред Мелинда за диетата и станеше ясно, че Мелинда нищо не знае за нея, това не би изненадало никого, защото беше общоизвестно, че изобщо не я е грижа какво прави или яде съпругът й.

Всички се държаха много мило и в края на краищата Вик се почувствува точно толкова добре, колкото и на 4 юли. Не веднъж, а два пъти покани Мери Мелър да танцуват. Танцува и с Ивлин Кауан. Не покани Мелинда, защото не му се танцуваше с нея. Не му беше безразлично обаче дали й е приятно на забавата, или не. Не искаше да й е тъжно. Забеляза, че Хорас и Мери проявиха любезността да поприказват с нея. После затанцува с някакъв напълно непознат мъж. Все някак си щеше да се оправи, въпреки че повечето им приятели, даже и Макфърсънови, съвсем не бяха благосклонни към нея. Вик отиде с Хорас да пийнат по нещо на дългия извит бар в края на салона. Заразказва му за италианския ръкопис. Бе дневник на една полуграмотна старица, която двадесет и шест годишна дошла със съпруга си от Сицилия в Америка. Смяташе само малко да го пооглади, колкото да се разбира, да го посъкрати и да го отпечата. Направо фантастично бе описано управлението на Кулидж25 и цялото изложение, отнасящо се главно до отглеждането на три момчета и две момичета, бе наситено с невероятни коментари върху политиката и нашумелите спортни звезди. Единият син на старицата станал полицай, другият се върнал в Италия, третият се заловил да събира на черно облози за конни надбягвания, едната й дъщеря завършила училище и се омъжила, а другата заминала със съпруга си — инженер — за Южна Америка. Описанията на Южна Америка, на дома в Манхатън бяха ту забавни, ту страховити. Вик накара Хорас да се смее с глас.

— Досега не си печатал такива книги — отбеляза Хорас.

Вик се озърна за Мелинда и я видя с Ралф Гоздън и мъжа, с когото вече няколко пъти беше танцувала.

— Не — отвърна той. — Но очевидно им е дошло времето. Ръкописа ми изпрати омъжената дъщеря от Южна Америка. Това е истински късмет, казвам ти. Пише ми, че прочела за „Грийнспър Прес“ в някакво южноамериканско издание и разбрала, че печатам и на други езици, не само на английски, и затова ми изпраща дневника на майка си, може би щял да ме заинтригува. Очарователно писмо. Сдържано и самоуверено едновременно. Мисля да отпечатам книгата на италиански и на английски — страница срещу страница, както беше с Ксенофонт. Иначе много малко хора ще я разберат.

— А ти как успя да я прочетеш? Нима знаеш толкова добре италиански?

— Не, но с речник криво-ляво се справям. При това имам и речник на италианските диалекти. Преди години си го купих на старо от Ню Йорк, един господ знае защо, но ето че му дойде времето. Почти всичко разбирам, а и почеркът, слава богу, е съвсем четлив.

Хорас поклати глава.

— За всичко те бива тебе.

Вик погледна към Мелинда и улови погледа на грубоватия мъж, с когото беше танцувала. Дори от другия край на салона му стана ясно, че човекът го гледа с искрено любопитство. Сигурно Мелинда току-що му го беше посочила. Ралф разговаряше с тях, скръстил ръце на гърдите си, попревил слабоватото си тяло — самото въплъщение на безличието. Не гледаше към него. Сигурно повечето хора знаеха, че е бил любовник на Мелинда. Ето че се и засмя. Нещо беше много смел тая вечер. В този момент здравенякът протегна ръце към Мелинда и двамата грациозно се понесоха по дансинга. Ралф ги загледа (дали не гледаше само Мелинда?) все така плиткоумно ухилен. Вик усети, че Хорас е проследил погледа му, и сведе очи към чашата си.

— Това не е ли Ралф Гоздън? — попита Хорас.

— Да. Това е той, добричкият ни Ралф — отвърна Вик.

вернуться

25

Кулидж, Джон Калвин — тридесети поред президент на САЩ (1923–1929). — Б.пр.

1 ... 173 174 175 176 177 178 179 180 181 ... 315
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)