Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Нещата се приближават към края си — каза Накор, вперил очи в далечния град.
— Откъде знаеш? — попита Ерик.
— Виждаш ли гарнизона от онази страна?
— Не. Има твърде много дим.
— Погледни там, където реката и морето — Накор посочи — се сливат в делтата. Там имаше много мостове — можеш да видиш обгорените им черни основи — и някои селища на по-малките островчета, но там, на онзи бряг, има доста голям град със собствена крепостна стена.
Ерик присви очи, впери поглед през пушека и залязващото слънце и видя до по-тъмната вода сивеещо се пространство. Помисли си, че това може да е ограденият със стена град, но не беше съвсем сигурен.
— Мисля, че го виждам.
— Това е западният район на Махарта. Все още се държи.
— Твоите очи сигурно са остри като на капитана — каза Ерик.
— Може би. Но това е защото знам къде да погледна.
— Какво ще правим сега? — попита Ерик.
— Не знам — каза Накор. — Мисля, че Калис знае, но може би и той не е сигурен. Трябва да стигнем ей там. — Той посочи.
Ерик погледна към огромното воинство, струпано покрай брега на реката, и каза:
— Изглежда, че това е проблемът на всички, Накор.
— Какво?
— Да се озоват там. — Ерик посочи на север. — Казват, че има мостове, изградени на двайсетина километра северно оттук. Ако е така, защо всички са струпани долу, близо до брега? Не мисля, че се готвят да преплуват, нали?
— С плуване е трудно — съгласи се Накор. — Съмнявам се, че това имат предвид. Но смятам, че все пак имат някакъв план.
— План ли? — рече Ерик и си спомни думите на Грейлок за бойните планове и за действителността на войната. — Всичко, което трябва да направим, е да минем през тази армия, да пресечем реката и да накараме защитниците да отворят градските врати и да ни пуснат вътре.
— Винаги има някакъв начин — ухили се дребният мъж.
Ерик отново поклати несигурно глава. Почувства се като мишка, нападаща котка.
В тила на армията цареше голяма бъркотия, но сърцето на армията беше под строг контрол. Калис забеляза няколко пункта за проверка и ги заобиколи, но на два пъти се наложи да обяснява къде отиват на офицерите, командващи конни патрули. Твърдеше, че не знае кое лагерно място да заеме и че е определен да бъде между първите, които ще атакуват.
И двата пъти офицерите съобразиха, че никой няма да лъже, че ще е в първите редици на атаката през реката, така че им позволиха да продължат. Но когато приближиха централната позиция на армията, успяха да разберат как стоят нещата.
В центъра имаше голям хълм, на който беше поставен павилионът на кралицата, а около него бяха палатките на офицерите, след тях — на сааурските стражи, а после бяха наредени пантатийските бойни отряди. Следваше поредица от палатки, използувани от пантатийските жреци. „Въздухът е така наситен с магиите им, че чак пращи“, каза Накор. Накрая колоните на армията се пръскаха встрани като спици на огромно колело.
— Много жалко, че няма друга противникова армия, която да се появи в близките степи — каза дьо Лунвил. — Тези момчета са толкова заети да победят, че откъм тила нямат никаква защитна линия.
Ерик знаеше малко за бойното изкуство, но след месеци работа по строежите на отбранителни лагерни съоръжения дори и той можа да забележи това: в разположението на армията имаше големи пропуски.
— Сигурно смятат скоро да започнат атаката — отбеляза той.
— Защо мислиш така? — попита Калис.
— Грейлок, коя беше думата, която ми каза за военното снабдяване и организация?
— Логистика.
— Точно така. Логистичните връзки са много лоши. Погледнете къде са си оставили конете. Всяка дружина ги е спънала наблизо, но не е лесно да ги снабдяват с вода от реката. След ден-два ще настъпи бъркотия.
Калис кимна, но не каза нищо.
— Прав си — каза дьо Лунвил. — Войската не може да остане тука повече от седмица без голямо сътресение. Или мъжете ще се разболеят, или ще почнат да се бият, или ще свършат храната и ще трябва да си изядат конете. Наистина не могат да се задържат дълго тук.
— Там — каза Калис.
Сочеше им тесен полуостров с песъчлива почва, близо до края на реката, закрит с високи треви. Спуснаха се по дългия склон, през дерета, изкопани от дъждовете, до една пясъчна ивица, после отново изкачиха малък наклон и стигнаха до посоченото място.