Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Какво е станало? Да не си правил бал на открито? Откъде ги взе тия типове?
Бепи му разказа част от историята между дон Морано и Ник. След това добави с усмивка:
— Разбрах, че не ти върви в занаята. Затова малко по малко ще ти осигуря една добра година. Ето ти трима клиенти.
Двамата се засмяха както едно време.
— Бен, имам нужда от помощта ти да разкараме някъде тия типове. Вкарай колата в гаража ми. Нека да я скрием за малко. Използвай онези работни ръкавици на пейката. Не стискай много волана, за да останат отпечатъците им по него. Запазил съм ти шофьорското място чисто. От тази страна на колата не е опръскано с мозък.
— Много ти благодаря, приятелю.
— Аз ще те чакам вътре. Трябва да измислим къде ще ги изхвърлим.
— Ей сега идвам — отвърна му Бен.
— Искаш ли сандвич и чаша кафе, Бен — попита нервно Дана, когато той влезе в кухнята.
— Имаш ли кашкавал?
— Разбира се. Винаги имаме — отговори тя и започна да прави сандвич. — Бепи, ти искаш ли да хапнеш?
— Ще изпия една студена бира. Езикът ми е като от памук.
— Не е зле да махнете онези трупове от алеята, преди да са си дошли децата — каза тихо Дана.
— Ей, колко бърз ум има — каза Бепи на Бен. — Вече се тревожи, а аз още не съм измислил къде да ги изхвърля. Струва ми се, че ако хапнем, ще мислим по-добре. Така ли е?
— Да. Хич не обичам да изхвърлям трупове на гладен стомах — подсмихна се Бен. — Но не се притеснявай, Дана. Ще ги разкарам веднага щом свършим с яденето.
Бепи отпи от студената бира.
— Ами ти, Бен? Не искаш ли бира или чаша вино?
— Не, само кафе. Мирише хубаво.
— Искате ли пай? — попита Дана.
Бепи я погледна в очите.
— Ама че работа! На кой му е до пай? На погребение ли сме, или на вечеринка? Трябва да изхвърля тия трупове. Задръж си пая, докато се върнем, Дана.
— Още е чепат, а, Дана? — засмя се Бен.
— Прав си, Бен, ненадминат е.
Докато ядяха, Бен каза:
— Знаеш ли, че в Сицилия винаги са сядали да ядат, след като убият враговете си?
— Да, казвал ми го е дядо ми. Това означавало, че са силни мъже със здрави стомаси. Обаче никога не са предлагали пай и десерти като някои съпруги от неаполитански произход.
Внезапно и сериозно, с типичния си поглед на кобра, Бен попита:
— Къде да ги оставя?
— Мини по моста „Байон“ и тръгни на север по магистралата за Ню Джърси. Ще ги оставим някъде близо до Нюарк. Нека обвинят за убийството фамилията от Джърси. Никой няма да допусне, че сме ги транспортирали от Ню Йорк до Джърси през бариерите за събиране на такса.
— Точно така, Беп. Ще обвинят Джърси. Добре, щом кажеш, че си готов, тръгваме.
— След като оставим колата им някъде, ще се качиш при мен. Ще карам зад теб по целия път. Не превишавай скоростта, ясно ли е? Ако минеш през втория изход от града за Джърси, трябва да пуснеш монета от двадесет и пет цента в касичката на бариерата. Имаш ли достатъчно дребни?
— Да, а ти? Дай да си прегледаме монетите и да приготвим точната сума.
— На моста се плаща само на връщане към Ню Йорк.
— Добре, да тръгваме. — Бен прегърна Бепи. — Както едно време, а, Беп?
— Да, както едно време, Бен.
— Искаш ли още малко, Алън? — попита Дана две седмици по-късно.
— Тези fettucini бяха прекрасни, Дана, но повече и хапка не мога да хапна, освен от прочутия ти пай със сирене. — Алън се усмихна срамежливо.
След вечерята Алън и Бепи се преместиха в салона. Бен се отби да ги види и Алън го поздрави с ледена усмивка. Когато предложи на Бепи от новите си арабски пури, Алън от неудобство подаде една и на Бен, но той отказа.
Бепи запита Алън:
— Как е Шаги Голдберг?
— Все така. Жена му продължава да дава на онзи негър пари, а май вече и дъщерята се наслаждава на черния му орган.
— Така ли? Значи негативът е гепил и дъщерята? — попита Бепи.
Алън кимна, палейки пурата си, и измънка.
— Струва ми се, че да.
— Във вторник следобед пристигам във Вегас. Кажи на Шаги, че тази седмица ще реша въпроса. Съжалявам, че се наложи да се отдръпнем за известно време. Трябваше да оставим нещата да затихнат.
— Сигурен съм, че той разбира това — увери го Алън.
Като чу разговора, Бен помоли:
— Бепи, трябва да ми направиш една услуга.
— Разбира се, за какво става въпрос, Бен?