Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Той я погледна с пълно разбиране, но нито изрази, нито отрече признанието, което тя искаше да изтръгне от него.
— Това засяга единствено мен — отговори той.
Тя беше онази, която омекна, но разбра, докато го казваше, че това е още по-жестоко:
— Не те мразя. Опитвах се, години наред, но никога няма да те намразя, независимо какво прави който и да е от нас.
— Знам — каза той тихо, така че тя да не чуе болката, но тя я усети в себе си сякаш направо от него.
— Франсиско! — извика тя в отчаян опит да го защити от самата себе си. — Как можеш да правиш това, което правиш?
— Благодарение на любовта си — към теб, казаха очите му — към човека — каза гласът му, — който не загина в твоята катастрофа и който никога няма да загине.
Тя остана неподвижна за момент, сякаш в израз на уважение и признание.
— Ще ми се да можех да ти спестя онова, през което ще преминеш — каза той, а нежността в гласа му казваше: не мен трябва да съжаляваш. — Но не мога. Всеки от нас трябва да премине по този път по собствените си стъпки. Но пътят е един и същ.
— Накъде води?
Той се усмихна, сякаш леко притваряше вратата пред въпросите, на които нямаше да отговори.
— Към Атлантида — каза той.
— Какво? — удивено попита тя.
— Не помниш ли? Изгубеният град, в който могат да влязат само душите на героите.
Връзката, която я порази внезапно, беше същата връзка, която я поразяваше от сутринта — като неясно безпокойство, което нямаше време да идентифицира. Знаеше го, но смяташе, че това е собствената му съдба, лично решение, смяташе, че действа сам. Сега си спомни за една по-обширна опасност и усети огромния, неопределен силует на врага, пред който беше изправена.
— Ти си един от тях — бавно каза тя, — нали?
— От кои?
— Ти ли беше в кабинета на Кен Данагър?
Той се усмихна.
— Не — но тя забеляза, че той не я попита какво има предвид.
— Има ли — трябва да знаеш, — има ли наистина разрушител, който върлува из света?
— Разбира се.
— Кой е той?
— Ти.
Тя потръпна, лицето й стана твърдо.
— Хората, които напуснаха… живи ли са още или не?
— Мъртви са, що се отнася до теб. Но в света ще настъпи второ Възраждане. Аз ще го чакам.
— Не! — внезапната ярост в гласа й беше личен отговор към него, към едно от двете неща, които той искаше да чуе в думите му. — Не, не ме чакай!
— Винаги ще те чакам, независимо от това какво прави който и да е от двама ни.
Звукът, който чуха, беше завъртането на ключа в ключалката на входната врата. Вратата се отвори и Ханк Риърдън влезе. Той спря за миг на прага, сетне влезе бавно във всекидневната, докато плъзваше ключа в джоба си. Тя знаеше, че е видял лицето на Франсиско преди още да види нейното. Той я погледна, но очите му се върнаха на Франсиско, сякаш това беше единственото лице, което можеше да види. Но тя се страхуваше да погледне именно лицето на Франсиско. Усилието, което направи, за да премести погледа си през разстоянието от няколко стъпки беше такова, сякаш теглеше товар, надвишаващ силите й. Франсиско беше станал на крака, без да бърза, по автоматичните правила на един д’Анкония, умел в етикета на вежливостта. Риърдън не можеше да прочете нищо по лицето му. Но онова, което тя виждаше в него, беше по-лошо от онова, от което се страхуваше.
— Какво правите тук? — попита Риърдън с такъв тон, сякаш е хванал мърляв прислужник в светския салон.
— Виждам, че нямам право да ви задам същия въпрос — каза Франсиско. Тя знаеше какво усилие е необходимо, за да се постигне ясния, безизразен тон на гласа му. Очите му продължаваха да се връщат към дясната ръка на Риърдън, сякаш още виждаше ключа между пръстите му.
— Тогава отговорете — каза Риърдън.
— Ханк, всичките ти въпроси трябва да бъдат насочени към мен — каза тя.
Риърдън сякаш не я виждаше или чуваше.
— Отговорете — повтори той.
— Има само един отговор, който имате право да изисквате — каза Франсиско, — така че ще ви отговоря, че не това е причината за присъствието ми тук.
— Има само една причина за присъствието ви в дома на която и да е жена — каза Риърдън. — И наистина имам предвид всяка жена — що се отнася до вас. Да не мислите, че сега вярвам на тая ваша изповед или на каквото и да е друго, което сте ми казвали някога?
— Давал съм ви поводи да не ми вярвате, но нито един от тях не включва госпожица Тагарт.