Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Питър Магнус беше много общителен по природа, а и грогът подействува по чудотворен начин, за да излязат на бял свят най-съкровените тайни от сърцето му. След най-различни сведения за себе си, семейството, познатите, приятелите, шегите, работата и братята си (повечето бъбриви хора имат много да разправят за своите братя) мистър Питър Магнус се вгледа няколко минути в мистър Пикуик през цветните си очила и рече много скромничко:
— А защо, защо, смятате, съм дошъл тук, мистър Пикуик?
— Честна дума, съвсем не мога да се досетя — озадачи се мистър Пикуик. — По работа навярно.
— Прав сте отчасти — отвърна мистър Питър Магнус, — но същевременно грешите отчасти; опитайте пак, мистър Пикуик.
— Наистина — рече мистър Пикуик, — предавам се на вашето благоразположение да ми съобщите, или не, както ви е угодно; и цяла нощ да си напрягам ума, пак няма да се досетя.
— В такъв случай, хи-хи-хи — засмя се срамежливо мистър Питър Магнус, — какво бихте казали, мистър Пикуик, ако съм дошъл тук, за да направя предложение за женитба, а? Хи-хи-хи!
— Какво бих казал? Че е много вероятно да успеете — отговори мистър Пикуик с една от своите лъчезарни усмивки.
— А! — възкликна мистър Магнус. — Действително ли мислите тъй, мистър Пикуик? Действително ли?
— Разбира се — рече мистър Пикуик.
— Не, вие се шегувате.
— Съвсем не се шегувам.
— В такъв случай — рече мистър Магнус — ще ви открия една малка тайна: и аз мисля като вас. Ще ви доверя дори, мистър Пикуик, макар и да съм страшно ревнив по природа, ужасно ревнив… че дамата се намира в нашата странноприемница. — При това мистър Магиус, си сне очилата, за да намигне, и ги сложи отново.
— Ето защо изчезвахте от стаята тъй често преди вечеря — шеговито забеляза мистър Пикуик.
— Шт! Прав сте, туй беше; но все пак не направих глупостта да отида да я видя.
— Как тъй?
— Не, не би било подходящо, знаете, веднага след едно тъй дълго пътуване. Ще чакам до утре, сър; тогава шансовете ми ще се удвоят. Има един костюм в тази чанта, мистър Пикуик, и една шапка в тази кутия, сър, чието въздействие, надявам се, ще бъде изключително, сър.
— Тъй ли? — рече мистър Пикуик.
— Да, вие сигурно сте забелязали моята загриженост през деня за багажа ми. Друг такъв костюм и друга такава шапка с пари не могат да се купят, мистър Пикуик, сигурен съм.
Мистър Пикуик поздрави честития притежател на чародейните дрехи, загдето е успял да се сдобие с тях; а мистър Питър Магнус остана по видимому вглъбен в мислите си за няколко минути.
— Тя е много мило създание — рече мистър Магнус.
— Тъй ли? — отвърна мистър Пикуик.
— Много — продължи мистър Магнус, — много. Живее на около двадесет мили оттук, мистър Пикуик. Научих, че тя ще бъде тук тази вечер и утре целия следобед и дойдох да се възползувам от удобния случай. Смятам, че една странноприемница е подходящо място да се направи предложение за женитба, мистър Пикуик. Дамата навярно чувствува повече своята самотност на неомъжена жена при пътуване, отколкото ако е у дома си, тъй ми се струва. Какво смятате вие, мистър Пикуик?
— Много е вероятно — отговори този джентълмен.
— Моля да ме извините, мистър Пикуик — продължи мистър Питър Магнус, — ала съм доста любопитен по природа: с каква цел сте тук сам вие, сър?
— Далеч не тъй приятна е моята работа, сър — отвърна мистър Пикуик, поруменявайки при самото възпоминание. — Аз дойдох тук, сър, за да разоблича измяната и коварството на една личност, в чиято честност и почтеност имах безгранична вяра.
— Боже мой — възкликна мистър Питър Магнус, — това е много неприятно. Касае се до някоя дама, предполагам, а? Уж тиха вода сте били вие, мистър Пикуик, тиха вода! Но не бих си позволил да се ровя във вашата рана, мистър Пикуик, за нищо на света, сър. Това са болезнени въпроси, много болезнени. Не се стеснявайте от мен, мистър Пикуик, ако искате да излеете горчилката от душата си. Зная какво е да сте изоставен от любимата, сър; и аз съм изживявал подобно нещо три или четири пъти.
— Много съм благодарен за вашето съчувствие към нещастието, което предполагате, че ме е сполетяло — рече мистър Пикуик, докато навиваше часовника си и го слагаше върху масата, — но…