Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
При тези обстоятелства сър Барнет бе принуден временно да се задоволи с присъствуващата компания. Флорънс беше доволна от отсъствието на много хора, тъй като тя трябваше да се отдаде на своето занимание, а то твърде много я поглъщаше и бе твърде съществено и значимо, за да бъде изместено от други неща.
В къщата гостуваха няколко деца — деца, които бяха също така открити и щастливи с майките и бащите си, както и румените момиченца в дома срещу тях. Деца, които не прикриваха любовта си, а свободно я изразяваха. Флорънс се опитваше да научи тайната им. Опитваше се да проумее какво й липсва на нея. Какво бе това просто изкуство, което те владееха, а тя — не. Как би могла да разбере от тях как да покаже на баща си, че го обича и да спечели любовта му.
Много дни наред Флорънс замислено наблюдаваше тези деца. Много пъти в ясно утро тя се привдигаше от леглото с изгрева на ослепителното слънце и като се разхождаше нагоре-надолу по речния бряг, преди още някой в къщата да е станал, тя поглеждаше към прозорците на стаите им и си мислеше за тях, още спящи, обградени с ласкава грижовност и нежна обич. В такива моменти тя се чувствуваше по-самотна, отколкото когато бе съвсем сама в голямата къща. И си мислеше, че по-добре е да се намира там, отколкото тук и че много по-спокойно е да се скрие от хората, вместо да общува с връстници и да установява колко различна е тя от тях. Но прилежна в своето занимание, макар че прелистването на всяка малка страничка от суровата книга я нараняваше болезнено, Флорънс остана сред децата и се опитваше с търпение и надежда да овладее знанието, към което се стремеше.
Ах! Как да го овладее! Как да научи същността на магията! Тук имаше дъщери, които владееха сърцата на бащите си — сутрин, когато ставаха, и вечер, когато си лягаха. Не беше необходимо да преодоляват неприязън, да се страхуват от студенина, да смекчават намръщени погледи. С настъпването на деня, когато прозорците един по един се отваряха, росата започваше да изсъхва по цветята и тревите, а по поляната заприпкваха детски крачка, Флорънс си мислеше, като поглеждаше грейналите личица, какво именно бе това нещо, което тя трябваше да научи от тези момиченца? Твърде късно бе да го научи от тях — всяко едно се приближаваше до баща си без всякакъв страх, подаваше устни и веднага получаваше целувка, обвиваше с ръка шията на баща си, навел се да прегърне дъщеря си. ТЯ не би могла да си позволи подобни волности. Ох! Нима надеждата не ставаше все по-малка, колкото повече изучаваше децата!
Добре си спомняше, че дори старицата, която я беше обрала като съвсем малко дете — образът на тази старица, къщата й и всяка нейна дума или действие се бяха запечатали в паметта й с незаличима яснота, каквато би могла да има само поразяващото впечатление в най-ранно детство, — бе говорила с любов за дъщеря си и бе вила страхотно от безутешна мъка поради разлъката с детето си. Но и нейната родна майка, мислеше си Флорънс, обзета от спомените, я бе обичала силно. А когато мигновено отново си припомняше за пропастта, отделяща я от баща й, Флорънс се разтреперваше и лицето й се обливаше в сълзи, като си представяше понякога, че майка й е жива и също така е престанала да я обича поради липсата й на онова неизвестно качество, с което би могла да спечели благоразположението на баща си съвсем естествено още от люлката, но не бе могла. Съзнаваше, че тези измислици накърняват паметта на майка й, че са несправедливи и неоснователни. Но тя така упорито се опитваше да оправдае баща си и да припише вината изцяло на себе си, че тези измислици не можеха да не минават бързо през ума й, подобно тъмна сянка.
Наред с другите гости скоро след Флорънс пристигна и едно красиво момиченце, три-четири години по-малко от нея, което бе сираче и го придружаваше леля му, дама с прошарени коси. Лелята често разговаряше с Флорънс и много обичаше (впрочем те всички обичаха) да слуша пеенето й привечер и тогава сядаше близо до нея, проявявайки майчин интерес. Бяха изминали само два дни от пристигането им, когато една топла сутрин Флорънс, седнала в беседката в градината, замислено наблюдаваше измежду клоните групичката деца на полянката и плетеше венец от цветя за едно от малките момиченца, любимка и галеница на всички останали дечица, и тогава внезапно чу как същата тази дама и племенницата й, разхождайки се из сенчестата алея наблизо, разговарят за нея.