Повелителка на реките

Затова изчакват до късно през нощта и ни въвеждат тайно в голямата зала на замъка под прикритието на мрака. Внезапното проблясване на факли е ослепително ярко след черните улици навън. Въвеждат ни през портата, под каменната арка, а после — в голямата зала с ярко пламтящи огньове в двата края, където край масите седят мъжете от гарнизона, видимо смутени, когато ни виждат.

Тримата стоим като бежанци от война и оглеждаме голямата зала, сводестия таван с почернелите от дима греди, факлите, които пламтят във високи поставки навсякъде наоколо; някои мъже стоят и пият ейл, други седят около масите за хранене, а трети се изправят на крака при вида на съпруга ми, и смъкват шапките си. В далечния край на залата граф Солсбъри, неговият син, граф Уорик, и младият Едуард, граф Марч, синът на Ричард, херцог Йорк, седят на маса, издигната на подиум, а зад тях има флаг с бялата роза на Йорк.

— Заловихме ви като военнопленници, и ще обмислим освобождаването ви срещу честната ви дума — заговаря граф Уорик, тържествено сериозен като съдия, от мястото си на главната маса.

— Това не бяха военни действия, тъй като аз служа на краля на Англия; посегателството срещу мен е равносилно на бунт и измяна срещу моя крал — казва Ричард, плътният му глас се чува много силно и високо в залата. Мъжете се вцепеняват, доловили нотка на безусловно предизвикателство. — Предупреждавам ви, че всеки, който посегне на мен, на сина ми или на съпругата ми, ще се провини в държавна измяна и незаконно посегателство. Всеки, който стори зло на съпругата ми, би бил, разбира се, недостоен и за високото си положение, и за името си. Ако воювате с жена, вие не сте по-добри от диваци, и би трябвало да бъдете сразени като такива. Името ви ще бъде опетнено завинаги. Нищо добро не чака човек, който оскърбява моята съпруга, херцогиня с кралска кръв и наследница на Люксембургската династия. Нейното име и репутацията ѝ трябва да я закрилят, където и да отиде. Синът ми е под моята и нейната закрила, верен поданик на богопомазан крал. И тримата сме верни поданици на краля и е редно да ни освободите да си вървим. Настоявам да позволите и на трима ни да стигнем безпрепятствено до Англия. В името на краля на Англия, настоявам за това.

— Дотук с кроткия отговор, който отвръща гнева21 — казва ми тихо Антъни. — Дотук с предаването и прошката. За Бога, погледни лицето на Солсбъри!

Старият граф изглежда готов да избухне.

— Вие! — изревава той. — Вие се осмелявате да ми говорите така?

Лордовете на Йорк седят високо на подиума и Ричард трябва да вдигне поглед към тях. Те се надигат от столовете си и поглеждат гневно надолу към него. Той изобщо не дава вид да се разкайва. Тръгва към подиума и се изправя, с ръце на хълбоците.