Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Накарайте Берър да премисли. Или повикайте някого от Монтгомъри. Ако се оперира, шансът да се спаси е двайсет и пет процента, без операция няма никаква надежда.
— Кого да повикаме от Монтгомъри? — попита Джийн.
— Всеки добър хирург може да го оперира. Даже и Берър ще може да се справи, стига да прояви достатъчно смелост.
Внезапно Роуз Джани се приближи до него, отворила широко очи, в които гореше животинско майчинско чувство. Тя го хвана за разкопчаното палто.
— Докторе, оперирай го ти! Ти можеш да го направиш. Знаеш, че някога не беше по-лош хирург от тях. Докторе, моля ти се, направи го ти.
Форест се дръпна назад, при което ръцете й изпуснаха палтото му, а той вдигна длани пред себе си.
— Виждаш ли как треперят? — каза той с подчертана ирония. — Вгледай се и ще видиш. Не смея да оперирам.
— Можеш да го направиш — намеси се бързо Джийн, — ако пийнеш една чашка, за да се стегнеш.
Докторът поклати глава и каза, като гледаше Роуз:
— Не. Както знаете, на моите решения не може да се разчита и ако нещо стане, ще излезе, че вината е моя. — В момента той малко драматизираше и подбираше внимателно думите си. — Когато открих, че Мери Декър е умряла от глад, разбрах, че мнението ми е било поставено под съмнение, тъй като съм алкохолик.
— Не съм казвала такова нещо — излъга на един дъх Роуз.
— Разбира се. Споменах го само за да ви покажа колко внимателен трябва да бъда. — Той тръгна надолу по стълбите. — Съветвам ви да извикате пак доктор Берър или, ако не успеете, да повикате някой от града. Лека нощ.
Но преди да стигне до портата, Роуз се спусна след него с пламнали от яд очи.
— Аз казах, че си алкохолик! — извика тя. — Когато съобщи, че Мери Декър е умряла от глад, го каза така, сякаш Пинки е виновен — ти, който се наливаш с уиски по цял ден! Откъде може да е сигурен човек дали съзнаваш какво вършиш? И защо се интересуваше толкова много от Мери Декър — момиче на половината на годините ти? Всички виждаха как тя идваше при теб в дрогерията и си говорехте…
Джийн, който беше дошъл след нея, я дръпна за ръцете.
— Мълчи, Роуз… Върви си, Форест.
Форест потегли и спря след първия завой, за да пийне от шишето. Отвъд бледожълтите памукови полета се виждаше къщата, където бе живяла Мери Декър, и ако това беше преди шест месеца, той можеше да се отбие при нея и да я попита защо не беше дошла в магазина да изпие ежедневната си безплатна сода или да я зарадва с рекламната козметика, оставена сутринта от един пътуващ търговец. Не беше й казвал какво изпитва към нея; никога не беше възнамерявал да го стори — тя бе на седемнайсет, той на четирийсет и пет и вече не живееше с мисълта за бъдещето, но едва когато тя избяга с Пинки Джани в Бърмингам, осъзна колко много означаваше любовта му към нея в неговия самотен живот.
Мислите му се върнаха към дома на брат му.
„Ако бях джентълмен — си каза той, — нямаше да постъпя тъй. Тогава още един човек можеше да стане жертва заради това мръсно куче, защото, ако той умреше после, Роуз щеше да каже, че аз съм го уморил.“
Въпреки това, когато загаси колата си, той се почувства доста зле — не защото можеше да постъпи по друг начин, а просто защото всичко беше толкова грозно.
Не бяха минали и десет минути, откакто се беше прибрал, когато отвън изскърцаха спирачки на кола и при него влезе Буч Джани. Беше стиснал плътно устни и присвил очи, сякаш да не допусне нито част от гнева му да се изплъзне, преди да го е излял върху когото трябва.
— Здрасти, Буч.
— Искам да ти кажа, чичо Форест, че нямаш право да говориш тъй на майка ми, ще те убия, ако говориш тъй на майка ми!
— Буч, я замълчи и седни — каза остро докторът.
— Тя и без това вече почти се поболя заради Пинки, а ти пристигаш и почваш да й говориш по този начин.
— Майка ти беше тази, която нанасяше обидите, Буч. Аз само ги преглъщах.
— Тя не знае какво говори и ти би трябвало да разбираш това.
Докторът се замисли за миг.
— Буч, какво мислиш за Пинки?
Буч се поколеба неловко.
— Виж какво, не мога да кажа, че съм го обичал кой знае колко… — тонът му стана предизвикателен — но в края на краищата той ми е брат…
— Почакай малко, Буч. Какво мислиш за това, което направи на Мери Декър?
Буч обаче се измъкна и отпуши артерията на гнева си:
— Не става въпрос за това, работата е там, че ако някой не се отнася добре с майка ми, ще отговаря пред мен. Не е честно, щом само ти си получил образование…