Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Не — отвърна брат му и поклати глава. — Не.
— Искам само да го погледнеш и да ни кажеш какво да правим — молеше Джийн. — Той е в безсъзнание, Форест. Няма да те познае, а и ти надали ще го познаеш. Работата е там, че майка му е почти полудяла.
— Тя се намира под въздействието на чисто животински инстинкт. — Докторът извади бутилка домашно уиски, разредено наполовина с вода, и отпи. — И ти, и аз знаем, че е трябвало да го удавят още в деня, в който се е родил.
Джийн трепна.
— Лош човек е — съгласи се той, — но не зная… Като го видиш да лежи така…
Когато алкохолът се разля по тялото на доктора, той изпита инстинктивното желание да стори нещо — не да се откаже от предубежденията си, а просто да направи някакъв жест, да потвърди умиращото, но все още борещо се в него желание да властва.
— Добре, ще го прегледам — каза той. — Но няма да му окажа никаква помощ, защото заслужава да умре. А даже и да умре, пак няма да изкупи онова, което стори на Мери Декър.
Джийн Джани сви устни.
— Форест, ти сигурен ли си в това?
— Дали съм сигурен! — възкликна докторът. — Разбира се, че съм сигурен. Тя умря от глад, в продължение на цяла седмица не беше слагала в уста нищо повече от две-три чаши кафе. И ако й беше погледнал обувките, щеше да разбереш, че е изминала мили.
— Доктор Берър казва…
— Какво знае той? Аз направих аутопсията в деня, в който я бяха намерили на шосето за Бърмингам. Никаква друга причина нямаше, освен глада. Тоя… тоя… — гласът му се разтрепери от вълнение — тоя Пинки… тя му е била омръзнала и той я е изгонил; искала е да се върне вкъщи. Направо ми е драго, че няколко седмици след това са го докарали в къщи инвалид.
Както говореше, докторът превключи скоростта, дръпна крака си рязко от педала на съединителя и колата подскочи; след минутка спряха пред дома на Джийн Джани.
Квадратна дървена къща с тухлени основи и добре поддържана тревна площ, отделена от стопанската част — тя превъзхождаше останалите постройки, които съставляваха град Бендинг и околния земеделски район, макар всъщност да не се различаваше по външен вид или вътрешна наредба. В тази част на Алабама отдавна бяха изчезнали последните плантаторски имения; гордите колони бяха отстъпили пред беднотията, влагата и дъжда.
Жената на Джийн, Роуз, стана от люлеещия се стол на верандата.
— Здравей, докторе. — Тя го поздрави нервно и без да го погледне. — Напоследък не си се вясвал насам.
Докторът я гледа в очите в продължение на няколко секунди.
— Здравей, Роуз, — каза той. — Здрасти, Идит… Здрасти, Юджин. — Последното се отнасяше за момченцето и момиченцето, които бяха застанали до майка си, след което се обърна със „Здрасти, Буч!“ към набития деветнайсетгодишен младеж, който се зададе иззад ъгъла с един объл камък в ръце.
— Ще правим ниска ограда тук отпред — ще стане някак си по-хубаво — поясни Джийн.
Всички те продължаваха да уважават доктора. В себе си го укоряваха, задето вече не можеха да говорят за него като за известния роднина — „казвам ти, един от най-свестните хирурзи в цял Монтгомъри“, — но знанията му и положението, което беше заемал във висшите кръгове, преди да извърши професионално самоубийство, отдавайки се на цинизъм и алкохол, си оставаха. Преди две години той се върна в Бендинг и купи половината от акциите на местната дрогерия, като продължаваше да практикува, но само в случай, че имаха крайна нужда от него.
— Роуз — подхвана Джийн, — докторът каза, че ще прегледа Пинки.
Пинки Джани, изкривил злобно устни и блед под наболата брада, лежеше в една затъмнена стая. Когато докторът махна превръзката от главата му, той простена тихо, но отпуснатото му тяло не помръдна. След няколко минути докторът постави превръзката обратно и излезе на верандата с Джийн и Роуз.
— Доктор Берър не иска ли да го оперира? — попита той.
— Не ще.
— Защо не са го оперирали в Бърмингам?
— Не зная.
— Хм. — Докторът си сложи шапката. — Този куршум трябва да се махне, и то незабавно. Притиска сънната артерия. Това е… при всички случаи не можете да го откарате до Монтгомъри с този пулс.
— Какво да правим? — Джийн пое дъх и във въздуха увисна мълчание, предизвикано от въпроса му.