Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Мама си издърпа ръката и се загледа някъде встрани. Татко се взираше през масата право в мен, с поглед толкова напрегнат, че се наложи да се размърдам на стола, притискан от огъня и силата в очите му.
— Страхотен татко си имаш, а, партньоре? Отиде ли днес в училище да разправиш на приятелите си как съм подкрепил закона?
— Не, сър — отговорих.
— А трябваше. Трябваше да кажеш на Бен, на Джони и на Дейви Рей.
— Не забелязвам техните бащи да са се наредили на опашка да ги убиват Блейлок! — каза мама с напрегнат и несигурен глас. — А къде са хората, които знаят как се използва оръжие? Къде са ловците? Къде са мъжете с големите приказки, дето уж са участвали в цял куп боеве и знаят как да използват юмруци и пушки, за да решат всеки един проблем по целия широк свят?
— Не знам къде са те — татко избута стола си назад и се изправи. — Знам само къде съм аз!
Той тръгна към входната врата.
Мама каза с изплашена въздишка:
— Къде отиваш?
Татко спря. Стоеше си там, между нас и вратата, и вдигна ръка към челото си.
— Навън на верандата. Просто на верандата, Ребека. Трябва да поседя там и да помисля.
— Но навън е студено и вали!
— Ще го преживея — увери я той и излезе от къщата.
Но се върна след около трийсет минути. Седна пред камината и се стопли.
Имах възможност да си легна по-късно, понеже беше петък вечер. Когато ми дойде време да се приготвям за сън, между десет и половина и единадесет, татко все още седеше на стола си пред огъня, скръстил ръце и облегнал на тях брадичка. Навън вятърът се усилваше и хвърляше по прозорците дъждовни капки, все едно шепи чакъл.
— Лека нощ, мамо! — казах.
Тя също ми пожела лека нощ, без да се откъсва от херкулесовите си усилия в кухнята.
— Лека нощ, татко!
— Кори? — обади се баща ми тихо.
— Да, сър?
— Ако ми се наложи да убия човек, ще бъда ли с нещо по-различен от убиеца на онзи, който лежи на дъното на Саксън Лейк?
Помислих старателно по въпроса.
— Да, сър — прецених. — Понеже ти ще си убил само за да се защитиш!
— А откъде знаем, че онзи убиец не се е защитавал по някакъв начин, а?
— Ами не знаем, предполагам. Но ти няма да извлечеш удоволствие от събитието така, както го е извлякъл той.
— Не — съгласи се татко. — Определено няма да извлека.
Аз имах и още нещо за казване. Не знаех дали татко иска да го чуе или не, но трябваше да опитам.
— Тате?
— Да, сине?
— Не мисля, че някой ще ти даде покой, татко. Мисля, че трябва да се бориш за него, независимо дали искаш или не. Виж какво стана с Джони и Гота Бранлин. Джони не си търсеше да се бие. Нямаше избор в случая. Но спечели спокойствие за всички ни!
Изражението на баща ми не трепна и така и не разбрах дали е схванал намека ми.
— Има ли някакъв смисъл, както го обяснявам?
— Чудесен смисъл има — отвърна татко. Вдигна брадичка и видях ръбчето на усмивка, надничащо от ъгълчето на устните му. — Утре по радиото ще предават мач на Алабама. Сигурно ще е страхотно. Ти най-добре си лягай!
— Да, сър! — запътих се към спалнята си.
— Благодаря ти, сине! — додаде татко.
Събудих се в седем сутринта от дрънченето при запалването на студения двигател на пикапа.
— Том! — чух майка ми да вика от предната веранда. — Том, недей!
Надникнах през прозореца да видя на ранната утринна светлина мама да тича по улицата по пеньоар. Но пикапът вече бе потеглил и тя изплака:
— Не отивай!
Татко подаде ръка през прозореца откъм шофьора и помаха. Раздвижването бе извело кучетата по „Хилтоп Стрийт“ от къщурките им и те се късаха да лаят.
Знаех къде отива татко. Знаех и защо.
Страх ме беше за него, но през нощта той бе взел правилното решение. Щеше да иде да потърси покоя, вместо да чака да го намери той.
Тази сутрин беше упражнение по мъчение. Мама почти не проговаряше. Препъваше се наоколо по пеньоар, със стъклени от тревога очи. На всеки петнайсетина минути се обаждаше в кабинета на шерифа да говори с татко, докато накрая около девет сутринта той вероятно й каза, че повече не бива да им звъни, понеже тя не понечи да набере номера отново.