Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
След това се отвори задната врата и кадилакът се олюля, когато огромното туловище се измъкна отвътре. Пищака Блейлок бе надянал гащеризон с камуфлажни шарки и тъмнокафява риза. Досущ приличаше на оживял ноемврийски хълм, отскубнал се от каменното си легло, за да се търкаля през земята. Беше се ухилил зъбато, а плешивата му глава с ореола от сива коса блестеше, намазана с масло. Беше се задъхал от усилието да излезе от колата.
— Хайде, момчета! — каза между всмукванията на въздух.
Бързака насочи карабината. Топчаляка повдигна пистолета си. И двамата взеха на прицел колата на шерифа и започнаха да стрелят.
Направо ми идеше да изскоча от кожата си. Куршумите улучиха предните гуми на колата на шерифа Еймъри и я строполиха по джанти. След това Бързака и Топчаляка се прицелиха в пикапа на татко, въпреки че той превключи лоста на задна скорост и се опита да изхързули камиончето извън опасност. Беше безполезно — двете предни гуми гръмнаха и камионът остана куц и ужасен да се люлее на джанти.
— Нека поговорим по работа, шериф Джуниър! — изтътна Пищака.
Шериф Еймъри не излезе от колата. Ухиленото лице на Дони бе притиснато към стъклото като детенце, което разглежда пресни торти в сладкарница. Погледнах встрани да проверя какви ги върши г-н Каткоут. Но Захаросаното Хлапе беше изчезнал.
— Автобусът ще се позабави известно време — каза Пищака.
Наведе се към задната седалка на колата и се изправи, стиснал карабина с две дула в едната си ръка с размер на пушен свински бут и камуфлажна мешка в другата. Остави мешката на покрива на „Кадилака“, дръпна ципа и бръкна вътре.
— Най-забавното проклето нещо, шериф Джуниър! — каза, пречупи карабината, извади два патрона от торбата с мунициите и ги пъхна в дулата. След това с щракане затвори оръжието си. — Проклетият бус спука две гуми на около шест мили нататък по Шосе 10. Яко зор ще видят да оправят тия големи копелдаци! — Пищака се облегна удобно на колата, която простена, и додаде: — Аз самият мноу мразя да сменям гуми!
Обади се пистолет: xpac xpac!
Задните гуми на кадилака гръмнаха. Пищака, при все туловището си, скочи с два крака във въздуха. Издаде звук, досущ като комбинация от тръбен йодел и оперна ария. Бързака и Топчаляка се завъртяха трескаво. Пищака тупна на земята с разпукващ цимента удар.
Дим се виеше около силует, застанал зад колата на Блейлок и недалеч от паркирания влекач на г-н Уайт. Захарното Хлапе държеше пистолета в дясната си ръка.
— Що за шибана работа, мамка му да…! — изрева Пищака, лицето му се наливаше с кръв и връхчето на брадата му трепереше.
Шериф Еймъри изскочи от колата си.
— Оуен! Казах ти, че не те искам тука!
Захаросаното Хлапе не му обърна внимание, забил ледения си поглед в Пищака.
— Знаеш ли какво му се вика на това, г-н Блейлок? — той внезапно завъртя пистолета си около показалеца на спусъка, слънцето се отразяваше в синкавия метал и стрелецът вкара оръжието в привичната позиция с дръжката навън в левия си кобур със стъъъържещия звук на щавена кожа. Обясни: — Нарича се патова позиция!
— Пат-мат, друг път! — изрева Пищака. — Ковнете го, момчета!
Бързака и Топчаляка откриха огън, а шериф Еймъри извика:
— Не! — и извади пушката, която държеше до хълбока си.
Захаросаното Хлапе може и да беше сбръчкан старец, но в скоростта му си пролича кое е онова, дето му напираше отвътре и го бе превърнало в истински стрелец. Той се гмурна зад влекача, а куршумите изтрещяха през предното му стъкло и надупчиха бронята. Шериф Еймъри стреля два пъти и предното стъкло на кадилака се строши. Бързака писна и се просна на земята, но Топчаляка се извърна с изкривени от гняв черти и пистолетът му изпука. Шапката на шерифа хвръкна от главата му като гълъб. Следващият изстрел от пушката на закона прокара път във войнишката подстрижка на Топчаляка и той сигурно бе усетил горещината от преминаващия куршум, понеже изпищя:
— Олей! — и се просна на нивото на змийски поглед.
Г-н Марчет излезе от шерифската кола с пистолет в ръка. Татко се измъкна от пикапа и се хвърли на земята, а през мен премина тръпка на смесена гордост и страх, когато видях, че и той също има оръжие. Лунният човек си остана в пикапа и приведе глава така, че се показваше само цилиндърът му.
Бум! — изтрещя карабината с двете дула. Влекачът се разтърси, а от него се разлетяха парченца стъкло и метал. Пищака беше коленичил зад кадилака и ми хрумна, че хич не бива да съсипва влекача, понеже ще му трябва, за да съумее да се изправи отново.