Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Тате! — изкрещя Дони от шерифската кола. — Измъкни ме оттука, тате!
— Никой не взима квото ми принадлежи! — извика в отговор Пищака.
Стреля отново по шерифската кола и разлетя на парчета предната решетка. Врялата вода от радиатора бликна като гейзер. От задната седалка, където вероятно беше придържан с белезници или с въже, Дони изкрещя:
— Не ме убивай, преди да ме спасиш, тате!
Пищака се пресегна и грабна дръжката на мешката с мунициите, която смъкна долу при себе си, за да презареди. Нов куршум се удари в кадилака, и единият стоп се строши. Захаросаното Хлапе все още се трудеше върху ръкоделието си.
— Няма полза! — извика Пищака, затваряйки карабината си с щракане. — Ще минем през вас като лайно през гъска! Чу ли ме, шериф Джуниър?
Татко се изправи. За малко да му изкрещя да стои долу, но той изтича по протежение на колата на шерифа и приклекна до шериф Еймъри. Виждах колко е пребледнял. Но участваше в събитията, което беше важното.
Настъпи кратко затишие, докато всички си поемат глътка смелост. Топчаляка и Бързака започнаха отново да стрелят по колата на шерифа, а Дони се сви на задната седалка.
— Спрете стрелбата, глупаци проклети! — нареди Пищака. — Да не искате да пръснете мозъка на брат си?
Може би беше само плод на въображението ми, но нито Бързака, нито Топчаляка спряха да стрелят толкова бързо, колкото би трябвало.
— Заобиколи ги отзад, Бързак! — извика Топчаляка.
— Ти ги заобиколи изотзад, тъп задник!
Доказвайки, че да си хитър играч на покер не се пренася непременно в реалния живот, Топчаляка се изправи и спринтира към ъгъла на сградата. Измина около три крачки, когато проехтя един-едничък изстрел и той се хвана за десния крак и се просна по лице на земята.
— Простреляха ме! Тате! Тате, простреляха ме! — скимтеше той, захвърлил пистолета си на земята.
— Хич не ми се стори, че са те изгъдилкали! — изрева в отговор Пищака. — Мили Боже, кога са раздавали мозъците, ти си бил в кенефа!
— Дайте ми нещо друго, по което да стрелям! — подкани Захаросаното Хлапе, скрит добре в сенките зад влекача. — Имам си пищаче, пълно със самотни патрончета!
— Предай се, Блейлок! — каза шериф Еймъри. — Пометохме земята с теб!
— Ако сте помели, ще ви накарам да се задавите с метлата, копелета!
— Няма никакъв смисъл някой да пострада! Хвърлете оръжията и се предайте!
— Да беееей! — изръмжа Пищака. — Да не мислиш, че съм стигнал до нейде в тоя живот като съм се предавал? Да не мислиш, че съм дошъл от свинската кочина и от полята с памука, за да оставя някаква си тенекиена звездичка да ми вземе малкото момченце и да съсипе всичко? Трябваше да използваш тия пари, дето ти ги давах, да си платиш на нов дофтур за главата!
— Пищака, всичко приключи! Обградени сте! — този път гласът принадлежеше на баща ми. И на смъртния си одър няма да забравя стоманения звън в тона му. В крайна сметка той все пак се оказа Блекхоук!
— Обкръжи това! — Бързака скочи и започна да стреля с карабината си по посока на татко.
Пищака му изкрещя да се прикрие, но Бързака се бе изправил на ръба на лудостта, досущ като Дони. Куршумите избиваха искри от паважа, а един от тях цвъкна в гума в моето гнездо-скривалище. Сърцето си спря, толкова близо удари. След това пистолетът на Захаросаното Хлапе изпука отново, само веднъж, а парче от лявото ухо на Бързака отлетя от главата му и по покрива на кадилака плисна червена кръв.
Човек можеше да си помисли, че куршумът е отнесъл някой по-жизненоважен орган, понеже Бързака изпищя като жена. Сграбчи разкъсаното си ухо и падна на земята, където започна да се въргаля като Кърли от „Тримата смешници“ в безумен припадък.
— О, душата ми! — простена Пищака.
Очевидно беше, че също като братята Бранлин, семейство Блейлок можеха да ти сервират ударите, но определено не можеха да ги понасят.
— По дяволите, не улучих! — обади се Захаросаното Хлапе. — Целех се в главата му, а не в задника!
— Ще те убия! — гласът на Пищака се бе върнал в зоната на гръмотевиците. — Ще убия всички ви и ще танцувам на гробовете ви!
Звукът беше страховит. Но при условие, че Топчаляка и Бързака се въргаляха в прахта, а Дони квичеше като тъжно малко кученце, в гръмотевичния облак не бяха останали много светкавици.