Момчешки живот

— Ако си се чувствал така от много време — попита мама, — защо просто не напусна?

— Защото… ми харесваше да съм шериф, Ребека. Харесваше ми да знам кой какво прави и с кого, и защо. Харесваше ми хората да зависят от мен. Беше… ами като да си баща и голям брат и най-добър приятел, всичко в една обща опаковка. Може кметът Суоп и членовете на градския съвет да не ме уважаваха, но хората в Зефир го правят. Правеха, имам предвид. Та затова продължавах да се занимавам, макар че трябваше да съм напуснал длъжността още много отдавна. Преди Пищака Блейлок да ме извика посреднощ и да ми каже, че има предложение за мен. Да каже, че бизнесът му не вреди на никого. Че просто кара хората да се чувстват по-добре. Че нямаше да е в бизнеса на първо място, ако хората не идваха да търсят онова, което продава.

— И ти си му повярвал. Боже, Джей Ти! — татко поклати отвратено глава.

— Има и още. Пищака каза, че ако те с момчетата му не са в бизнеса, бандата на Райкър ще се премести от съседния окръг, а съм чувал, че онези типове са хладнокръвни убийци. Пищака каза, че, приемайки парите му, може и да си стискам ръцете с дявола, но онзи, който познавам е по-добър от дявола, който ми е непознат. Да, повярвах му, Том. И все още му вярвам!

— Значи през цялото време си знаел къде са им скривалищата. И ето те, караш всички да вярват, че не можеш да намериш ни вест, ни кост от бандитите…

— Така е. Скривалището е недалеч от мястото, където Кори и момчетата са видели сандъчето да сменя собственика си. Кълна се, че не знам какво има вътре, но знам много отдавна, че Джералд Харгисън и Дик Моултри са в Клана. Но сега съм грешник и съм гнусно влечуго, и не заслужавам да вървя по улиците редом с честните хора… — шериф Еймъри насочи твърдия си поглед към татко. — Няма нужда да ми се казва, че яко съм оплескал нещата, Том. Знам, че съм сбъркал! Знам, че посрамих длъжността на шерифа. Посрамих и семейството си, което ме убива — само като се сетя как добрите ни приятели гледат Лусинда и момичетата, все едно са изпълзели от някоя гадна дупка… Както казах, не след дълго ще напусна града. Но имам да изпълня едно последно задължение в ролята си на избрания шериф на Зефир.

— Какво ли пък ще е това? Да отвориш сейфа на банката за Пищака?

— Не — отвърна тихо шерифът. — Да се уверя, че Дони ще влезе в затвора за убийство. Или за нападение с цел убийство, ако не друго.

— О — каза татко и знам, че сигурно е потънал вдън земя. Но успя да се вземе в ръце доста бързо. — Какво ще си помисли Пищака за това? След като ти е плащал да си кротуваш?

— Пищака не ми е плащал да защитавам убиец. А Дони е точно такъв. Просто благодаря на Господ, че не успя да убие и г-жа Грейс. Познавах Стиви Каули. Може и да беше кораво хлапе и да сме се спречквали най-редовно, но той беше свестен. И родителите му бяха добри хора. Така че не възнамерявам да оставя Дони да се измъкне по терлици, Том. Няма значение с какво ме заплашва Пищака!