Момчешки живот

— Зададох ти въпрос — каза той.

— Татко — успях да кажа, — той е тук. Да помага на шерифа.

— Така си е. Това не обяснява защо ти си тук обаче.

— Ами просто исках да…

— Да ти пръснат черепа, вероятно? Тук се готви престрелка, ако правилно съм познал от какво са изковани семейство Блейлок. Така че се качвай на колелото и си обирай крушите.

— Автобусът закъснява — казах, опитвайки се да отклоня г-н Каткоут от темата.

— Не ме мотай — отвърна той. — Марш! — и ме бутна към Рокет.

Не се качих на колелото.

— Не, сър. Оставам с татко!

— Искаш ли да те напляскам хубавичко начаса? — по врата му изпъкнаха вени.

Предположих, че е способен така да ме напляска, че когато татко ме удари, да ми се струва, че ме гали с пухен тампон. Г-н Каткоут се приближи към мен. Отстъпих една крачка назад, след което реших, че повече няма да му се давам.

Г-н Каткоут също спря, на няма и три фута от мен. По устните му се плъзна ръбеста усмивка.

— Добре — каза. — Има пясъчец в тебе, а?

— Оставам тук — заявих му.

След това и двамата чухме звука от приближаващ автомобил и разбрахме, че времето за спорове е приключило. Г-н Каткоут се завъртя вихрено и се прокрадна към ъгъла на сградата, а полите на шлифера му шумоляха. Спря и надникна колебливо иззад ръба, а аз осъзнах, че вече не гледам към г-н Оуен Каткоут.

Пред себе си виждах Захаросаното Хлапе.

Преди г-н Каткоут да ми махне да се дръпна, аз също надникнах зад ъгъла.

Сърцето ми прескочи при вида на гледката. Не идваше автобусът на „Трейлуейс“, а черен „Кадилак“. Влезе на паркинга на бензиностанцията и паркира под ъгъл спрямо предницата на колата на шерифа. Отскочих встрани от възпиращата ме ръка на стареца и изтичах към купчина използвани гуми за коли близо до гаража. Пльоснах се по корем зад тях. Сега разполагах с ясна гледка към онова, което щеше да се случи — и останах там, въпреки че г-н Каткоут ми правеше знаци да се прибера обратно зад сградата.

Иззад волана на „Кадилака“ се измъкна Топчаляка Блейлок, облечен в бяла риза с разкопчана яка и в сив костюм, който направо сияеше. Косата му бе подкастрена по войнишки, злата му уста бе извита в тънка усмивка. Той бръкна навътре в колата и извади отвътре револвер с перлена дръжка. След това от страната на пътника слезе Бързака Блейлок, чиято черна коса бе зализана назад, а брадичката му стърчеше. Той носеше толкова тесни черни панталони, че изглеждаха нарисувани върху краката му, а ръкавите на синята му карирана риза в каубойски стил въпреки студа бяха навити, за да се виждат тънките му, татуирани ръце. Носеше под мишницата си кобур с пистолет в него и при излизането си от колата извади и карабина, която бързо зареди: ка-чънк!