Момчешки живот

На следващия ден, който се оказа студен и дъждовен, след училище подкарах Рокет покрай дома на д-р Лезандър. Разбира се, че и двамата със съпругата си бяха вътре. Дори двата коня бяха в обора. Не знам какво точно търсех, но просто исках да погледна. Трябваше да има и още нещо освен теориите на Върнън, което да свързва доктора със Саксън Лейк.

Тази вечер мълчанието около масата на вечеря не можеше да бъде срязано и с моторен трион. Не си вярвах достатъчно, че са срещна погледа на татко, а те с мама също избягваха да се гледат един друг. Така че вечерята беше много забавна, няма що.

След това, докато похапвахме тиквения пай, който вече бе започнал наистина да ни омръзва, татко каза:

— Днес уволниха Рик Спанър.

— Рик? Че той е бил в „Грийн Медоус“ колкото и ти самият!

— Така си е — каза татко и боцна коричката на пая с вилицата си. — Говорих с Нийл Ярбъро тази сутрин. Чул бил, че ни орязват заплатите. Налагало се заради онзи проклет… онзи супермаркет — поправи се той, макар че вече бе изрекъл сквернословието. — „Биг Пол’с Пантри“… — изсумтя толкова силно, че си помислих, че през носа му ще излезе тиквен пай. — Мляко в пластмасови тубички! Какво ли още ще измислят, за да оплескат нещата?

— Лиа Спанър роди бебе този август — каза мама. — Третото им. Какво ще прави Рик?

— Нямам представа. Тръгна си веднага, щом му съобщиха новината. Нийл каза, че чул, че му дали заплатата за месеца, но тя няма да му стигне задълго, с четири гърла за хранене… — баща ми остави вилицата си. — Може да им занесем пай или нещо такова.

— Първата ми работа заранта ще е да опека един нов!

— Добра идея — татко се пресегна и положи длан върху ръката на мама. С всичко това, което се случваше — и изказано, и останало премълчано — гледката стопляше сърцето. — Имам чувството, че това е само началото, Ребека. „Грийн Медоус“ не може да се състезава с цените на супермаркета. Направихме допълнителна отстъпка за редовните си клиенти миналата седмица, а два дни по-късно „Големият Пол“ слезе по-ниско от нас. Мисля, че ще стане още по-зле, преди нещата да се оправят!

Видях как татко стисна нежно ръката на мама и тя отвърна на жеста му. Те теглеха колата заедно, в добро и в лошо.

— Има и още нещо… — баща ми се поколеба. Челюстта му се стегна и отпусна. Очевидно му беше много трудно да изрече това, каквото и да беше. — Говорих с Джак Марчет тази сутрин. Беше на бензиностанцията „Шел“, когато спрях да заредя камиона. Каза… — той отново срещна бодливо препятствие в гърлото си. — Каза, че освен тях двамата Джей Ти е намерил само още един доброволец за заместник. Знаеш ли кой е той?

Мама поклати глава.

— Лунния човек… — тънка усмивка пробяга по лицето на татко. — Можеш ли да повярваш? Сред всичките здрави и прави мъже в този град, само Джак и Лунния човек ще се изправят до Джей Ти срещу Блейлок. Съмнявам се, че Лунния човек изобщо може да държи пистолет, да не говорим да го използва, ако се наложи. Аз лично предполагам, че всички други са решили да си останат у дома, на безопасно място. А ти?