Огнената кралица

— Ако чакаме още дълго, този район ще остане без роби — каза Трийсет и четири. — Онези, които не са се присъединили към нас, ще бъдат избити или откарани от собствениците си. Ако тръгнем на юг, не се съмнявам, че тази армия може да се превърне в могъща сила за броени месеци.

— Не разполагаме с месеци — каза Френтис. — Флотата на кралицата трябва вече да е отплавала и походът на юг няма да ѝ осигури диверсията, която тя иска.

— Над половината от нашите хора не са от Кралството и не знаят нищо за кралицата. Те идват, защото им обещахме свобода, а не за да сменят един господар с друг.

— Ако успеем да осигурим на кралицата победа, всеки роб в тази империя ще бъде свободен. Нейната кауза е и тяхна. Погрижи се да го разберат.

Той погледна пак към картата. „Трябва да ударим някъде.“

— Какво е това място? — Посочи един град на северния бряг, на петдесетина мили източно от Нова Кетия.

— Виратеск — каза Трийсет и четири. — Малко пристанище, което обслужва северните търговски маршрути.

— Някакви защити?

— Има стена, но слаба. Мястото е бедно, там живеят само няколко чернодрешковци с твърде оскъдни средства, за да ги хабят за поддържането на стена, която не е била нужна от векове. — Трийсет и четири млъкна, присвил замислено устни. — Доколкото си спомням, имат оживен пазар за роби. Пазарът на Нова Кетия често е препълнен, така че много роботърговци търсят други варианти за пласиране на стоката си.

„Ако опожарим град, намиращ се толкова близо до столицата на провинцията, те ще са принудени да излязат иззад стените си.“

Френтис се изправи.

— Ще чакаме още седмица, за да съберем хора и обоз, и после тръгваме срещу Виратеск.

Накара Трийсет и четири да нарисува карта на града и прати инструктор Ренсиал да разузнае подстъпите, като го предупреди да внимава да не го забележат. Оставащите дни преминаха в обучение на новобранците. Френтис се постара да поговори с много от тях и остана доволен, че повечето изглеждат оживени от перспективата за действие. Но нямаше нужда да се взира твърде надълбоко, за да види страха, който продължаваше да се спотайва в мнозина, най-вече в родените в робство или отдавна поробените: те бяха рискували всичко, за да се присъединят към този бунт, и нямаха никакви илюзии какво ги чака, ако се провалят.

— Веднъж за малко да избягам — каза Текрав на Френтис една сутрин, докато правеха опис на провизиите. Бившият счетоводител се беше оказал ентусиазиран, но неумел в бойните тренировки, ала боравенето му с числата си оставаше неизменно ловко. — Скоро след като петицията на моите кредитори доведе до оковаването ми. Заедно с още един наскоро поробен измислихме план, докато ни караха с кервана към вилата на господаря. Моят съучастник беше едър, силен мъж, но твърде пристрастен към пиенето и маковата есенция, както аз бях пристрастен към заровете. Намеренията ни бяха той да удуши пазача, когато онзи се приближи до клетката ни, и да му вземе ключовете.