Върховният повелител

—Наваксвате, а? – рече той.

— Ти ли уреди това? – попита Сония.

— Може и да съм аз – отвърна лукаво Сери.

— Благодаря ти.

Той сви рамене. Джона се изправи.

— Става късно. Трябва да се прибирам у дома – каза тя. – И без това отсъствах доста дълго.

Сония се изправи и отново прегърна леля си.

— Грижи се за себе си – каза тя. – Целуни Ранел от мен. И му кажи да не разказва, че съм тук. На никого.

Джона кимна, после се обърна и излезе от стаята.

— Тя беше последната – каза Сери. – Ще те отведа в стаята ви.

— А Акарин?

— Той те чака там. Да вървим.

Сери я изведе през една задна врата и я поведе по коридора. Накрая му имаше малък шкаф, в който двамата влязоха. Сери развърза едно въже, което висеше от дупка в тавана. Той започна постепенно да го отпуска и подът на шкафа пое надолу.

— Вие сте хубава двойка – каза Сери.

Сония го погледна намръщено.

— Аз и Джона?

Той се ухили и поклати глава.

— Ти и Акарин.

— Така ли мислиш?

— Надявам се. Не съм сигурен, че ми харесва как те забърква в тая каша, но ми изглежда също толкова загрижен за оцеляването ти, колкото съм и аз.

Подът спря да се спуска пред друга врата. Сери я отвори и те излязоха в познатия коридор. След няколко крачки минаха през металната врата, която водеше към гостната им. Акарин седеше пред масата, отрупана с прясна храна, и държеше чаша вино в ръка. До него седеше Такан.

Акарин погледна Сония и се усмихна. Тя забеляза, че Такан я гледа втренчено и се зачуди за какво ли са разговаряли, докато я е нямало.

— Серини – каза Акарин. – Отново се показваш като изключително щедър човек. – Той вдигна чашата си. – Не какво да е, а ануренско тъмно.

Сери сви рамене.

— Не жаля нищо за защитниците на града.

Сония седна до масата и започна да се храни. Макар да беше гладна, храната натежаваше като камък в стомаха й и когато започнаха да обсъждат плановете за следващия ден, тя бързо изгуби апетит. Не след дълго Акарин млъкна и се взря в нея.

— Силата ти се забелязва – каза тихо той. – Трябва да те науча как да я криеш.

Той протегна ръката си. Сония я хвана и усети как присъствието му нараства в крайчето на съзнанието й. Тя затвори очи.

— Виж какво усещам аз.

Силата на Акарин го обгърна като лъчиста мъгла.

— Виждам я.

— Твоята сила се процежда през бариерата, която ограничава сферата на магическото ти влияние. Трябва да подсилиш тази бариера. Ето така.

Сиянието започна да избледнява. Когато се концентрира върху собственото си тяло, тя усети събраната в нея сила. Досега не бе получавала възможността да провери колко енергия бе събрала от обитателите. Беше се опитала да брои доброволците, но след три десетия се отказа.

Сега се възхищаваше на огромното количество сила, което съхраняваше в себе си. Естествената бариера не можеше да я удържи цялата, затова Сония трябваше да я подсили с магия.