Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Това е кампания срещу мен. Искат да ме направят невидим, да не съществувам.
– Кой?
– Те.
– Някой ден трябва да ни запознаеш.
– Не се шегувам.
– Бернат, хората нямат нищо против теб.
– Не, явно даже не знаят, че съществувам.
– Кажи това на тези, които ти ръкопляскат след концерт.
– Не е същото, хиляди пъти сме говорили за това.
Сара ги слушаше мълчаливо. Неочаквано Бернат я погледна и с нотка на обвинение в гласа я попита на теб как ти се стори книгата? Това е единственият въпрос, който според мен един автор не може да зададе безнаказано, защото рискува някой да му отговори.
Сара се усмихна вежливо и Бернат вдигна вежди, за да се разбере, че неблагоразумно настоява за отговор.
– Ами не съм я прочела – отговори Сара, издържайки погледа му. – Направи отстъпка, която ме учуди: – Все още.
От изненада Бернат остана с отворена уста. Никога няма да ти узрее главата, Бернат, помисли си Адриа. Този ден разбра, че приятелят му е безнадежден случай и цял живот ще се спъва в същия камък. Междувременно Бернат изпи половин чаша от изключителното вино „Рибера дел Дуеро“, без да съзнава какво прави.
– Кълна ви се, че преставам да пиша – обяви, като остави чашата настрани; убеден съм, че с това желаеше да накара Сара да се чувства виновна, че не е проявила усърдие.
– Отдай се на музиката – каза ти с усмивката, в която съм влюбен – и ще спечелиш.
И отпи глътка от порона. Да пиеш Рибера дел Дуеро от порон. Бернат те наблюдаваше с отворена уста, но не каза нищо. Беше смазан. Сигурно не се разплака само защото Адриа беше там. Пред жена, макар и да пие хубаво вино с порон, беше по-лесно да се плаче. Пред мъж обикновено не е приятно. Но вечерта стана първият голям скандал с Текла. Льоренс, с широко отворени очи, от леглото беше свидетел на избухването на баща си и се почувства най-нещастното дете на света.
– Не искам кой знай какво, мамка му! – разсъждаваше Бернат. – Само да благоволиш да прочетеш книгата ми. Това ми стига. – Повишавайки прекалено глас: – Това много ли е? А? А?
Тогава го атакуваха отзад. Льоренс, побеснял, бос, по пижама, влезе в столовата и се нахвърли върху баща си в момента, когато той казваше не чувствам никаква съпричастност към моето артистично начинание. Текла гледаше стената, сякаш наблюдаваше собствената си кариера на пианистка, прекъсната заради бременността, и се чувстваше много обидена, разбираш ли? Обидена дълбоко, сякаш единственото, което трябва да правим в живота, е да ти се възхищаваме. И точно тогава дойде нападението в гръб: Льоренс заби два юмручни удара в гърба на баща си, като че ли беше боксьорска круша.
– Какво правиш? Престани веднага!
– Няма да се караш на майка.
– Върви да спиш! – нареди му Текла и кимна с глава, което според нея изразяваше съучастие. – Сега идвам.
Льоренс нанесе още два удара. Бернат, с широко отворени очи, си мислеше всички са против мен, никой не иска да пиша.
– Грешиш – каза Адриа, когато Бернат му разказа всичко това; слизаха надолу по „Люрия“, единият с цигулката, за репетиция, а другият за лекция по история на идеите II.
– Какво има да греша! Дори синът ми протестира, ако се оплаквам!
Сара, любима, говоря за неща отпреди много години, за времето, когато ти изпълваше живота ми. Всички сме остарели, а ти ме изостави за втори път. Ако можеше да ме чуеш, сигурен съм, че щеше да поклатиш глава обезпокоена, че Бернат продължава да пише безинтересни неща. Понякога се възмущавам, че музикант, способен да извлича такъв звук от инструмента си и да създава такава наситена атмосфера, е неспособен, не, не става дума да пише гениални произведения, а просто да осъзнае, че неговите герои и истории никак не ни интересуват. Накратко, и за нас писанията на Бернат нямат никакъв отзвук, никаква рецензия, никаква критична бележка, нито една продадена книга. И стига съм говорил така за Бернат, че накрая ще се ядосам, а си имам други грижи, преди да е дошъл часът.
Приблизително по това време... Струва ми се, че го казах преди малко. Какво значение има хронологичната точност при този безпорядък, който вече показах? Работата е там, че Лола Чика започна да мърмори по всякакъв повод и да се оплаква, че тушът, въгленчетата и боичките, с които си служи Сага, ми цапат навсякъде.
– Казва се Сара.
– Ама тя казва Сага.
– Името й е Сара. Освен това въгленчетата и всичко останало си държи в ателието.
– Как ли пък не. Оня ден копираше картината в столовата, не знам какво хубаво намира да рисува, без да оцветява. И, разбира се, остави ми кърпите, едвам можах да ги изпера.