Кралство на пепелта

Роуан кимна. Впечатляващо - повече от впечатляващо. Хаганската армия се бе сражавала с изумителна координация, покосявайки враговете подобно на фермери, справящи се с житни класове. Ако той самият не се вихреше в танца на войната, сигурно щеше да ги погледа с възхищение.

Принцесата се извърна към Каол, седнал с мрачно лице в количката си.

- Каква е равносметката при вас?

Той надникна към баща си, който съзерцаваше бойното поле със скръстени ръце. Без да ги погледне, баща му отговори:

- Загинаха много. Друго няма да казвам.

Очите на кучия син тъмнееха от мъка, но наистина не отрони и дума повече.

Каол стрелна извинително Хасар, стиснал страничните облегалки на количката си. Войниците на Аниел, колкото и храбро да се хвърлиха в боя, не бяха получили подобаващо военно обучение. Повечето оцелели бяха воини, калени в битки срещу диваците от Белия зъб, беше обяснил по-рано Каол на Роуан. Повечето мъртви не бяха имали дори такъв опит.

Хасар плъзна очи към Елин.

- Разбрах, че си изнесла добро представление днес.

Роуан се приготви за предстоящото.

Елин се обърна от парапета и килна глава.

- Като гледам, и ти си се постарала.

Изящната броня на Хасар действително бе оплискана с черна кръв. Впуснала се беше в боя с величествения си кон порода муники, стигайки чак до портата на крепостта. Принцесата обаче не отвърна нищо.

Раздразнение, дълбоко и едва прикрито, просветна в погледа на Елин. Въпреки това не каза нищо повече - не притисна принцесата да разкрие плановете си. Просто върна взор към бойното поле, прехапала устна.

Почти не си пое дъх през цялата битка, спирайки едва когато не се мяркаха Валги за избиване. А в минутите след победата над врага стоеше безмълвно на парапета - сякаш на километри от тях. Сякаш още се мъчеше да напусне онова отчуждено, пресметливо състояние на духа, в което бе потънала по време на боя. Не беше съблякла бронята си. Бронзовата бойна корона и косата ѝ бяха окъпани в кръв.

Съзирайки нейната броня и тази на Роуан, бащата на Каол беше пребледнял от ярост. Но Каол отиде при него с количката си и му изръмжа нещо, което съумя да го укроти.

Засега. Така или иначе, имаха по-сериозни въпроси за обсъждане. Въпроси, които караха вречената му да дъвче тревожно устна. Кога щеше да пристигне армията на принц Кашин, щяха ли да тръгнат с тях на север към Терасен. Дали днешната битка се бе оказала достатъчна, за да ги спечелят на своя страна.

Две фигури изплуваха в небето. Кадара и Салки летяха към крепостта с неудържима скорост.

Хората по парапета се пръснаха да им направят място за кацане. Сартак и Несрин слязоха от седлата и закрачиха припряно към тях.

- Имаме проблем - обяви Несрин с посивяло лице.

Устните на Сартак бяха почти безкръвни. Мирисът и на двамата беше пропит със страх.

Каол тръгна с количката си към тях, разплисквайки локви кръв.