Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Какво има?
Елин изопна гръб, а Гавриел и Фенрис застинаха. Несрин посочи отвъд града към стената от планини.
- Към края на битката засякохме група моратски войници пред онзи бент. Мъчеха се да го срутят.
Роуан изруга и Каол повтори вулгарните му думи.
- Предполагам, че сте им попречили... - обади се Елин, отправяйки поглед към масивната стена, удържаща буйните води на езерото и реката.
- Донякъде - рече Сартак. Обтегнат мускул потрепваше по челюстта му. - Но когато се натъкнахме на тях, вече бяха причинили сериозни щети.
- Изплюй камъчето! - изсъска Хасар.
Тъмните очи на Сартак проблеснаха.
- Трябва да изведем армията от полето. Веднага.
- Няма ли да издържи стената? - включи се бащата на Каол. Несрин изтръпна.
- Едва ли.
- Може да се спука всеки момент. - Сартак махна към хаганската армия, пръсната по равнината. - Трябва да евакуираме войниците.
- Няма къде да отидат - каза господарят на Аниел. - Водата ще се разлее на километри, а тази крепост няма да побере цялата ви войска.
Роуан му повярва. В крепостта нямаше как да се вместят толкова войници. А само тя, благодарение на високото си разположение, щеше да устои на приливната вълна от ледена вода, която щеше да се спусне от планината. Помитайки всичко по пътя си.
Хасар впи огнен поглед в Каол.
- Накъде да им кажем да бягат?
- Свикайте руките - каза Каол. - Нека вземат колкото могат повече войници и да ги отнесат на онзи връх зад нас. - Той показа ниската планина, в чиито склонове беше вградена крепостта. - Да ги оставят по скалите... където намерят.
- А онези, които не стигнат до руките? - упорстваше принцесата и нещо като паника пропука свирепото ѝ лице.
Сърцето на Роуан блъскаше в гърдите му. Спечелили бяха битката, но накрая врагът се сдобиваше с последната дума.
Морат бе сторил така, че хаганската армия да не си тръгне от бойното поле.
Щеше да унищожи цялата войска, сетното зрънце надежда, и то с един простичък, гибелен удар.
- Дали е било капан от самото начало? - потри умислено челюст Каол. - Ераван е знаел, че ще доведа армия. Затова ли е
избрал да обсади Аниел? За да я унищожи с водите зад бента?
- По-късно ще разсъждаваме върху това - предупреди го Елин с мрачно изражение, след което огледа равнината. - Нареди им да бягат. Който не се качи на рук, да бяга. Стигнат ли до Оуквалд, смогнат ли да се изкатерят по дърветата, може би имат шанс.
Вречената му обаче не спомена, че гигантската вълна навярно щеше да потопи дърветата. Дори да ги изтръгне от земята.
Гавриел попита:
- Няма ли начин да закрепим стената?
- Проверихме - преглътна сухо Сартак. - Знаели са точно къде да я атакуват.
-Ас твоята магия? - обърна се Фенрис към Роуан. - Няма ли как да замразиш реката?
Вече му беше хрумнало, ала той поклати глава.
- Прекалено дълбока и буйна е.
Може би с помощта на всичките му братовчеди... Но Енда и Селен бяха на север с братята, сестрите и роднините си.
- Отворете портите - каза приглушено Каол. - Пуснете близките войници. На далечните ще се наложи да бягат към гората.
Роуан срещна погледа на Елин.
Ръцете ѝ трепереха.
Това не може да е краят, казваше му сякаш. Паника - в очите ѝ гореше паника. Роуан стисна разтрепераната ѝ ръка.
Само че нямаше с какво да я утеши - нито с истина, нито с лъжа.
Никоя истина или лъжа не можеше да спаси армията в равнината.
***
Елида намери приятелите си и съюзниците им не в някогашната съвещателна зала, а на крепостния парапет. Като че телата и кръвта наоколо не ги смущаваха.
Тя настръхваше при всяка стъпка през кървавите локви, стараейки се да избягва незрящите погледи на загиналите войници. Ирен я бе пратила да провери как е Каол - молба на задъхана, разтревожена съпруга, която не беше чувала нищо за съдбата на съпруга си от началото на битката.
След дългите часове на работа сред лечителките Елида с радост напусна залата, смърдяща на кръв и нечистотии. Но облекчението, което ѝ донесоха свежият въздух и краят на битката, мълниеносно избледня, когато зърна окървавените парапети и пребледнелите лица на приятелите си. Когато чу напрегнатите им думи. Всички гледаха към близката планина и равнината под нея.
Нещо се беше объркало. Нещо не беше наред.
Бойното поле се простираше чак до хоризонта. Лечителките сновяха между ранените, вдигнали белите си знамена, за да се забелязват отдалеч. Толкова много трупове и ранени. Цяло море.
Елида стигна до Каол тъкмо когато Несрин Фалик яхваше красивия си рук, политайки с него към армията под крепостта. Не - към другите руки.
Тя сложи ръка върху рамото на лорд Каол, който откъсна взор от излитащия рук. Опръскани с кръв, бронзовите му очи бяха ясни.