Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Посред това се случи произшествие, истината за което разбра само Джафер. Един ден в разгара на пиршеството в едно кьоше на Ат мейданъ настана бъркотия. Посред навалицата някакъв едър човек натупа един мъж. Тъй като слънцето светеше точно в очите им, падишахът и хората, седящи до него, не можаха да видят добре случката, но стражите на султана се устремиха натам. Ала огромният мъж отдавна си бе плюл на петите. На мястото намериха само мъжа с разкъсани дрехи, оскубана коса, с разкървавени уста и нос.
Всички се чудеха какво става, но само Джафер можеше да предположи.
На срещата си с Тачам Ноян същата седмица той го попита:
— Защо наби човека?
— Ох, нека кучета да го ядат! Изкара ме извън нерви. Колко дни обикалях в онази гюрултия и блъсканица с надеждата да видя Александра.
Както всеки път, когато мъжът каза „Александра“, Джафер го поправи:
— Тя вече е Хюрем.
Но от това нямаше полза, Ноян продължи да си нарежда, както си знаеше:
— Възможно ли е да се види Александра от онези проклети тюлове, пердета и корнизи? Знаеш, че е там, но не можеш да я видиш! Пред погледа ти са децата, които е родила, искаш да изтичаш и да ги прегърнеш, да ги целунеш, но не става. Ами ние тук какво сме? Да не сме бостански плашила? Както се досещаш, дойде ми до гуша. И един от онези типове пред мен да каже: Дали на Сюлейман московската…
Устата на Тачам не можа да довърши думите, но Джафер беше разбрал… Мъжът вероятно беше казал нещо от рода на: Дали на Сюлейман московската курва е там?
— И ти какво направи?
— Казах му да не говори така за жената на падишаха. Той не ме послуша. Вика ми: Какво те засяга? Фустата е к…
Тачам отново не успя да произнесе думата.
— А ти наби мъжа в присъствието на падишаха, пашите и везирите.
Тачам Ноян кимна с глава като виновно дете.
— Ами ако те бяха хванали? Може ли да се биеш в присъствието на падишаха?
— Защо да не може? По нашите обичаи не е мъж онзи, който позволява да обиждат жена му или дъщеря му, черньо! А този, когото наричаш владетел, не е ли мъж? Щеше ли да остави безнаказано да говорят лошо за жена му? Ако беше чул, със сигурност щеше да убие онзи тип. Щом той не чува, ние сме там. Нима ще стоим и ще слушаме как обиждат жената на владетеля?
Третото раждане беше по-трудно за Хюрем дори и от първото. С дни изпитваше болки. Гърчеше се от мъките с мисълта, че този път сигурно ще умре.
Акушерките се опитаха да не издават притеснението си. Запознаха главния лекар с положението. Когато възрастният мъж изпадна в размисъл, поглаждайки брадата си, акушерките се угрижиха още повече. Жените се препотиха от въпросите на доктора за състоянието и поведението на Хюрем. Беше преглед от разстояние. Пък и какво повече можеше да направи! Никога не беше израждал дете през живота си. Ако беше рана от сабя или стрела, знаеше с кой мехлем да ги намаже, както и кои билки да свари и да даде, за да успокои киселините в стомаха, да предизвика уриниране или да излекува запек. Но нямаше понятие как да издърпа и извади едно бебе, което упорстваше и не искаше да излезе. Тези жени със сигурност знаеха повече от него за раждането. Всички говореха шепнешком с валиде султан. Докато слушаше, Хафса следеше с притеснен поглед Хюрем, от която изобщо не се отделяше. Решиха, че непременно трябва да се допитат до падишаха за мерките, които да предприемат, ако нещата се усложнят. Възрастната жена повери Хюрем на Мерзука и описа ситуацията на сина си.
— Бебето се инати, синко.
Сюлейман поклати глава с разбиране.
— Момичето много страда. Никога не е било така. Другите две лесно ги роди, но това…
— За какво са тогава лечителите и акушерките? Не могат ли да се погрижат за нашата хасеки? Не могат ли да спрат болката на Хюрем ханъм? — попита с гневен глас младият мъж.
Хафса султан обясни:
— Всички правят, каквото могат. Но като че ли бебето е обърнато наопаки.
— И какво ще стане?
— Положението е опасно. Акушерките казват, че можем да изгубим и майката, и бебето.
— Да спасят Хюрем, майко! — заповяда Сюлейман, без изобщо да се замисли. — Всички да се молят. Не оставяйте усмихнатата ни жена да повехне. Направете, каквото е нужно, но Хюрем да бъде спасена!
На следващия ден болките се засилиха. Щом Хафса султан поставеше на челото на Хюрем кърпа, напоена с вода и оцет, тя веднага изсъхваше. Момичето гореше.
Акушерките и прислужничките коленичиха от двете страни на леглото и започнаха да се молят. Мерзука говореше безспирно, за да държи в съзнание спътницата си. Все едно ѝ беше какво приказва, просто бърбореше.