Илиада [bg]

Най-напред сложи блестящи награди за бързи возачи: даде за първия веща в дела ръкоделни робиня, също триножник със дръжки, събиращ до двадесет мери.286 Втора награда — кобила, невпрягана още, шестлетна. [265] бременна тъкмо със муленце малко във свойта утроба. Тури за трета награда котел, непоставян на огън, хубав, изцяло блестящ и побиращ до четири мери. Той за четвърта награда нарече два златни таланта. А пък за пета — двудръжка съдина, невиждала огън. [270] После Ахил се изправи и каза така на аргийци: „Сине Атреев и всички вий, медноколенни ахейци! Тези награди очакват най-бързите в бяг с колесници. Ако сега се надбягвахме в памет на друг от ахейци, първата щях да откарам безспорно във моята шатра: знаете всички с каква бързина ми препускат конете, [275] тъй като те са безсмъртни; сам бог Посейдон ги доведе в дар на баща ми Пелея, а той ги предаде на мене. Аз ще остана с конете си еднокопитни бездеен: [280] те си убиха возача известен, обкичен със слава, който усърдно им мажеше гривите с масло елейно, след като първо ги миеше дълго с вода бистроструйна. Спрели конете унили, с отпуснати доземи гриви, много тъгуват за него, стоят със сърца съкрушени. Хайде сега за борба се приготвяйте вие, ахейци, имащи вяра в конете си и в колесниците здрави!“ [285] Рече синът на Пелея и бързи возачи се сбраха. Вдигна се пръв между всичките Евмел, водач на мъжете, син въжделен на Адмета, прочут в състезания конни. После застана синът на Тидей, Диомед велемощен, впрегнал в ярема конете троянски, които във битка [290] взе от Енея, когото спаси Аполон далномерец. Трети се впусна в борбата Атрид Менелай русокъдрав, Зевсов потомък, запрегнал в ярема коне вихроноги: Ета на цар Агамемнон и своя обичен Подаргос. [295] Ета бе дал Ехепол, син Анхизов, подарък на царя, за да не тръгне сам с него срещу ветровитата Троя, в къщи честит да остане,287 понеже от Зевс бе получил много имоти: живееше той в Сикион необятен. Цар Менелай я запрегна, жадуваща лудо да бяга. [300] Вожд Антилох пък четвърти приготви коне гъстогриви: син велелепен той беше на мъдрия Нестор Нелеев. Пъргавоноги конете, родени във пясъчен Пилос, впрегнати във колесница стояха. Баща му, до него близо застанал, съветваше мъдро сина си разумен: [305] „Бог Посейдон и Кронид те обикнаха, сине, от малък и те научиха вещо на всякакво конно изкуство. Никаква нужда ти нямаш от мойте полезни съвети. Сам край повратните стълбове288 знаеш да заобикаляш, ала конете са бавни, боя се беда да не стане. [310] Твойте съперници много по-мощни коне притежават, но пък не могат по-сръчно от тебе с коне да боравят. Хайде събирай в душата си днес, Антилохе любими, цялата опитност твоя, наградите да не изпуснеш! Винаги с ловкост успява дърварят, но не и със сила; с ловкост дори и кормчията кара в морето възчерно [315] бързия кораб, подмятан високо от дивите бури; също със ловкост коларят надвива колар във борбата. Който е само в коне и в една колесница уверен, глупаво той обикаля далече наляво и дясно, [320] вредом се носят конете безцелно и той ги не спира. Който пък сръчност владее, макар и с коне по-негодни, винаги гледа към стълба, отблизо минава край него, без да забравя да дръпне навреме юздите от ремък, крепко държи ги в ръце и коларя пред себе си дебне. Белег известен на теб ще разкрия, добре да го помниш, Дънер сух там се намира, висок над земята до разтег, дънер на бор или дъб, неизгниващ от влага дъждовна. [325] Два бели камъка плътно крепят го отляво и дясно там на завоя стеснен. А отвред хиподрумът е равен. Може би знак е надгробен на някой починал отдавна [330] или пък стълб е повратен, поставен от древните люде. Него за граница днеска посочи Ахил богоравен. Щом го достигнеш, прекарай конете наблизо до него, сам в колесницата, здраво изплетена, малко наляво [335] ти се сведи, а пък десния кон подгони гръмогласно, с бича го удряй, веднага пусни му юздите напълно. Левият кон да премине свободно до стълба повратен, та да изглежда главината на колелото стабилно, сякаш докосва върха му. Но камъка сръчно отбягвай [340] да не строшиш колесницата, да не раниш и конете — радост за твойте съперници, срам и позор пък за тебе. Скъпи ми сине, но само бъди предпазлив и разумен! Щом край повратния стълб преднина съумееш да вземеш, никой не би те настигнал и никой не би те надминал, [345] даже след теб да препуска стремглав с Ариона божествен, бързия кон на Адраста, на който родът е от бога,