Илиада [bg]

289 или с конете на Лаомедонта, израснали тука.“ Тъй рече Нестор Нелеев и седна на своето място, след като даде полезен съвет на сина си обичен. [350] Пети герой Мерион бе запрегнал коне буиногриви. Скочиха в миг в колесници и хвърлиха жребий290 мъжете в шлема, Ахил го разклати и жребият на Антилоха пръв се показа, а вторият бе на владетеля Евмел. Трети бе цар Менелай, славен с копие син на Атрея. [355] Падна се вожд Мерион да подкара конете след него; сетния жребий получи отличният син на Тидея. В ред се строиха и стълба повратен Ахил им посочи там в равнината далече. Изпрати пазител при стълба богоподобния Феникс, другар на баща му Пелея, [360] да наблюдава борбата и помни, та вярно да казва. Заедно всички замахнаха бичове върху конете, пляскайки здраво с юздите, със вик ги подкараха лудо. Мигом конете се впуснаха в бяг по полето обширно, все по-далеч от брега; под гърдите им прах се надигна [365] кълбом нагоре, подобно на облак или на вихрушка. Конските гриви се вееха свистом със буйния вятър. Ту колесниците леко докосваха плодната почва, ту се подемаха върло, возачите прави стояха, вече сърцето в гърдите на всекиго силно туптеше, [370] с устрем конете си всеки зовеше напред към победа, те непрестанно летяха, надигайки прах в равнината. Чак при последния тур, щом поеха с конете си бързи пак към морето пенливо, тогава и своята сръчност всеки показа: започна се бяг главоломен с конете. [375] Първи изтичаха бързо кобилите лихи на Евмел, втори търчаха жребците троянски на цар Диомеда: никак не бяха далеч от ония, а много наблизо, сякаш във следния миг в колесницата право ще скочат. Дишаха жарко в гърба и в плещите широки на Евмел, [380] тъй като вихром летяха, опрели главите си в него. Би го надвил Диомед или би първенството оспорил, Феб Аполон да не беше сърдит291 на сина на Тидея. Богът му взе от ръцете блестящия бич и го хвърли. Бликнаха сълзи в очите на гневния вожд Диомеда, [385] щом като зърна кобилите вече далеко да бягат: нямаше бич и жребците му почнаха да изостават. Но забеляза Атина коварството на Аполона. Мигом отиде при цар Диомеда, водач на войските, даде му бича в ръцете и вля във конете му сила. [390] Ядно Атина се впусна да тича след Евмел Адметов, счупи ярема му конски; а двете кобили от уплах вляво и вдясно побягнаха, процепът наземи падна. От колесницата Евмел катурнат покрай колелото, лактите зле си одра, и устата, и ноздрите също. [395] Рани покриха челото му точно над гъстите вежди, плувнаха в сълзи очите и секна гласът яснозвучен. А Диомед префуча покрай него с конете си буйни и надалече пред всички препусна, понеже Атина мощ на жребците му вдъхна и даде му слава победна. [400] Русият цар Менелай неудръжно хвърчеше след него. Смелият млад Антилох на конете си бащини викна: „Бягайте колкото може по-бързо, препускайте вихром! Аз ви не гоня напред в надпревара с жребците известни на Диомеда юначен, понеже Атина Палада [405] скорост голяма им вля и на него изпрати прослава. Само стигнете веднага конете на цар Менелая: нека кобилата Ета със този позор ви не ръсне! Бидейки много по-яки, защо изоставате вие? Както сега ще ви кажа, това ще се случи по-късно: [410] няма за вас да се грижи цар Нестор, водач на войските. Тутакси ще ви убие без жалост със меча си остър, ако по ваша вина му спечелим по-малка награда. Хайде напрягайте сили и тичайте още по-скоро! Хитро ще гледам и дебна във тясното място на пътя [415] аз да задмина Атрид Менелая — не ще го пропусна.“ Тъй рече. Те се изплашиха в миг от вика на героя: временно тичаха малко по-живо. Внезапно съгледа храбрият в бой Антилох теснината по пътя неравен. Имаше яма в земята с дъждовна вода насъбрана, [420] части от пътя отмила и почвата вред разкопала. Там Менелай задържа си конете, боящ се от сблъсък. В миг Антилох поотдръпна конете си еднокопитни от коловоза, отби ги встрани и стремглаво подкара. Цар Менелай се уплаши и викна на вожд Антилоха: [425] „Как, Антилохе, безумно препускаш! Запри си конете! Пътят е тесен. Наскоро в широко поле ще излезеш. Двама ни тук ще погубиш, ако колесниците сблъскаш.“ Каза така. Антилох пък, престорен, че нищо не чува, с бича си шибна конете и още по-бързо препусна. [430] Колкото диск прелетява пространство, с замах запокитен, щом го е юноша хвърлил, изпитвайки своята сила, толкова редом препускаха. Впрягът на цар Менелая