Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Какво стана с вашето весело настроение?
— Ако веселото ми настроение е изчезнало, уважаема госпожо, то това може да е станало само под ваше влияние.
— Какво трябва да направя, за да си го възвърнете?
— Бъдете към мен такава, каквато бяхте, когато се завърнах от Казоло. От четири месеца не съм ви приятен и понеже не мога да разбера защо, това дълбоко ме наскърбява.
— Аз съм си същата. В какво отношение ме намирате променена.
— О, небеса! Във всичко, с изключение на личността ви. Но аз съм взел вече своето решение.
— И какво е то?
— Искам да страдам мълчаливо. Нищо не може да отслаби чувствата, които вие ми вдъхнахте. Винаги ще ме изпълва желанието да ви убедя в моята преданост!
— Благодаря ви, но не зная защо трябва да страдате заради мен. Аз ви съчувствувам и изслушвам с удоволствие вашите приключения. Така например много съм любопитна да ми разкажете за вашите три любовни връзки.
Измислих веднага три истории, в които се говореше много за чувства и идеална любов, но избягвах каквито и да било описания на чувствени наслади, особено когато забелязвах, че тя очакваше нещо подобно. Познавах я достатъчно добре, за да зная, че това беше най-доброто средство да постигна желаната цел. Тя направи една забележка, която ме засегна чувствително. Отнасяше се до онази от трите, която от състрадание се беше наела да ме излекува от любовта ми.
— Ако наистина ви е обичала — каза тя, — то възможно е да е искала да излекува не вас, а самата себе си.
На следващия ден нейният съпруг, господин Ф., помоли моя генерал Д. Р. да ми позволи да замина за три дни в една експедиция до Бутинтро, тъй като неговият адютант бил тежко болен. Бутинтро се намира на разстояние седем морски мили от Корфу. То е най-близко лежащото място на континента, едно обикновено село в Епир, днешна Албания, принадлежи още на венецианците.
Следвайки основното политическо начало, че занемареното право е загубено право, венецианците изпращат там всяка година четири галери с осъдени, за да секат дърва и да ги натоварват на кораби. Те са съпроводени от военни части, за да надзирават осъдените, които без тези предпазни мерки биха могли да избягат. Понеже една от четирите галери следваше да бъде екипирана от господин Ф., трябваше му един адютант и изборът му падна върху мен.
Отплавахме и на четвъртия ден докарахме голям запас дърва. Беше Велики петък. Когато отидох в жилището на господин Д. Р., го заварих сам на терасата. Замислен, след късо мълчание той каза нещо, моето никога няма да забравя:
— Господин Ф., чийто адютант вчера умря, току-що ме помоли да го замествате, докато успее да си намери друг. Аз му отговорих, че нямам право да се разпореждам с вас и трябва да разговаряте лично. Ако ме помолите за позволение, не бих имал нещо против, макар че се нуждая от двама адютанти.
— От завръщането ми насам, господине, ако ми благодари, задето съм отплавал с неговата галера до Бутинтро — нищо друго.
— Без съмнение, той ще ви говори за това, какво ще му кажете?
— Убеден съм, че никога не бих напуснал Ваше Превъзходителство, без изричната ви заповед.
— Аз сигурно няма да ви дам тази заповед.
Докато господин Д. Р. говореше, влязоха госпожа и господин Ф. Понеже предполагах за какво щеше да стане дума, аз излязох веднага. Четвърт час по-късно бях повикан и господин Ф. ми каза със сърдечен тон:
— Нали, господин Казанова, ще ви е приятно да бъдете адютант при мен?
— Негово Превъзходителство, значи, ме уволнява?
— Съвсем не — каза господин Д. Р., — но ви предоставям свободен избор.
— Уважаеми господине, невъзможно ми е да бъда неблагодарен.
Стоях смутен, с наведени очи. Не се мъчех да прикрия смущението си. Страхувах се от погледите на госпожа Ф., които не бих желал да срещна за нищо на света, толкова повече, че тя би могла да отгатне всичко, каквото ставаше в душата ми. Миг след това мъжът направи със студен тон глупавата забележка, че при него съм щял да имам много по-напрегната служба, отколкото при господин Д. Р., освен това би било много по-голяма чест да служа на губернатора на галерите, отколкото на един обикновен сопракомито. Исках да отговоря, но уважаемата госпожа взе думата и каза с любезен глас и съвсем непринудено изражение:
— Господин Казанова има право.
След това заговориха за друго и аз излязох, за да обмисля случилото се.