Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Стив кимна одобрително, но по очите му прочетох: „Ще ти повярвам, когато видя, че си го направил.“
Чисто новото перлено на цвят дванайсетцилиндрово ферари тестароса с 450 коня изпищя като изтребител F-15 с включен моментен форсаж, когато натиснах амбреажа и тръгнах на четвърта. И за нула време минах още един километър от северозападната част на Куинс със скорост двеста километра в час, шмугвайки се между останалите автомобили по Крос Айлънд Паркуей с провиснал от устните ми джойнт първокласна синсемила. Крайната ни цел беше хотел „Плаза“. Оставил един-единствен пръст върху волана, извърнах се към втрещената Графинята и рекох:
— Ама това се казва автомобил, а?
— Абсолютно лайно — промърмори тя — и ще те пребия, ако не изгасиш тоя джойнт и не намалиш! Ако не го направиш моментално, няма да се чукам с теб довечера, ако искаш да знаеш!
След по-малко от пет секунди ферарито вече се движеше със сто, а аз гасях козчето. В края на краищата, с Графинята за последно правихме секс две седмици преди да се роди Картър, което правеше два месеца суша оттогава. Да си призная, след като я видях на родилната маса с путка, в която и Джими66 можеше да се скрие, желанието ми се беше леко поизпарило. А и фактът, че на ден поемах средно по дванайсет куалуда заедно с кокаин в количества, които биха стигнали на един духов оркестър да марширува от Куинс до Китай, ни най-малко не помагаше на либидото ми.
Част от причината се коренеше и в самата Графиня обаче. Вярна на думата си, тя продължаваше да е на нокти, въпреки идеалното здравословно състояние на Картър. Може пък две нощи в хотел „Плаза“ да се окажат полезни. Отместих едното си око от пътя и й отвърнах:
— С най-голямо удоволствие ще карам под сто, само ако обещаеш да ме чукаш цяла нощ до побъркване; таф ли си?
— Таф съм — засмя се Графинята, — но ако първо минем през „Барни“ и „Бергдорф“67. После ти се отдавам изцяло.
Да, рекох си, вечерта се очертава като много добра. Достатъчно е да устискам в тези два прескъпи клона на инквизицията — и съм готов. Как да не кара човек под сто, а?
В „Барни“ бяха изключително мили и отцепиха за нас целия си горен етаж. И ето ме мен седнал в кожен фотьойл с чаша „Дом Периньон“ в ръка, докато Графинята пробва един тоалет подир друг и се фръцка, припомняйки си едновремешната си кариера на манекенка. По време на шестия пирует мярнах пищните й бедра и само след трийсет секунди се намъкнах след нея в пробната. И моментално атакувах. За по-малко от десет секунди успях да я опра с гръб на стената, да вдигна роклята на кръста й и да й го нахакам дълбоко. Блъсках я така, опряна в стената, и пъшкахме и стенехме от страст.
Два часа по-късно, малко след седем, влизахме през въртящата се врата на „Плаза“ — любимият ми хотел в Ню Йорк, независимо, че е собственост на Доналд Тръмп. Аз всъщност на Доналд шапка му свалям: всеки мъж (та дори и милиардер), способен да върви из града с шибана прическа като неговата и въпреки това да чука най-големите красавици на света, придава нов смисъл на понятието „властен мъж“. Както и да е, зад нас вървяха две пикола с по десетина, че и повече пазарски торби, съдържащи покупки за сто и петдесет хиляди долара. На лявата китка на Графинята се кипреше чисто нов часовник „Картие“, обсипан с диаманти за четирийсет хиляди. Бяхме се чукали в три различни пробни на универсални магазини, а нощта тепърва започваше.
Уви, нещата потръгнаха на лошо още с влизането ни в „Плаза“. Зад рецепцията стоеше хубавичка блондинка на около трийсет и нещо. Усмихна се и каза:
— О, радвам се пак да ви посрещна след толкова кратко време, господин Белфърт! Добре дошъл! Много ми е приятно да ви видя отново! — И грейна от щастие!
Графинята беше само на метър-два вдясно, загледана в новия си часовник и — слава Богу! — все още замаяна от куалуда, който я бях навил да погълне. Хвърлих панически поглед на блондинката-рецепционистка и бързо заклатих глава в смисъл „А, бе, това е жена ми. Затваряй си шибаната уста!“
При което блондинката пусна най-очарователната си усмивка и продължи:
— Ще ви настаним в обичайния ви апартамент на…
— Добре, добре! — отрязах я. — Чудесно! Дайте да се подпиша тук! Благодаря! — Грабнах ключа и повлякох Графинята към асансьора. — Хайде, сладур! Желая те!
— Ама ти пак ли си готов? — захихика Графинята.
Бог да благослови куалудите, рекох си. Една трезва Графиня нямаше нищо да пропусне. Нещо повече, пестникът й вече щеше да лети към главата ми.
66
Американски синдикален бос, изчезнал безследно през 1975 година. — Б.пр.
67
Скъпи универсални магазини в Манхатън. — Б.пр.